Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

България слезе с две места в общата класация за конкурентоспособност на икономиките в сравнение с 2010 и тази година се нарежда на 55 място от 59 изследвани икономики. Това обяви в сряда Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), с чието участие страната ни за шести път е включена в най-престижната ежегодна класация на конкурентоспособността на икономиките - Годишника на световната конкурентоспособност 2011 г.
Резултатите на икономиките, включени в годишника, се следят внимателно от международните инвеститори и обслужват техните интереси.
След България в Европа остават единствено Гърция (със спад от 10 позиции), Украйна и Хърватия. По думите на Стефанов страни като Гърция и Хърватия в момента са по-непривлекателни за инвестиции от България. Твърде вероятно е и други членки на ЕС като Португалия също да изпаднат в подобна позиция, но за тях липсват актуални данни, смята той.
Подреждането се оглавява от Хонконг и САЩ, които изпреварват лидера от предната година - Сингапур.
“Класацията, макар внимателно следена от инвеститорите, не трябва да се приема като някаква подредба по привлекателност, а по-скоро да се има предвид, че различните инвеститори гледат различни показатели”, коментира Руслан Стефанов, цитиран от БТА.
Експертът уточни, че класацията е изготвена на базата на индекса на конкурентоспособност. Той пък се формира въз основа на 331 показателя, групирани в четири групи - икономически резултати, ефективност на правителството, бизнессреда и инфраструктура, която е с най-голяма тежест при дългосрочното влияние.
“Сто” е най-високата точка и в Европа никой не притежава тази позиция”, даде пример Стефанов.
България има дългосрочен проблем с конкурентоспособността и по-специално по отношение на инфраструктурата, смята експертът. Като най-сериозна в дългосрочен план заплаха за конкурентноспособността на България той посочи развитието на трудовия пазар, дългосрочната безработица и научната инфраструктура, която осигурява новите технологии за икономиката.
В нарасналия износ през последната година се наблюдава и увеличаване на високотехнологичния износ, което носи по-голяма добавена стойност. Другият позитивен елемент за страната ни е консервативната фискална политика, коментира Стефанов.
За 2011 г. България е една от страните с най-бързорастяща производителност на труда, сочи анализът. Причината за това е, че голяма част от предприятията са освободили част от работниците си, без да намалят количеството на произвежданата продукция.
Обвързването на страната ни в пакта на еврото също е гарант, че в бъдеще няма да има нарушаване на фискалната дисциплина, посочи Руслан Стефанов.
Самият факт, че България излезе от кризата без външна помощ - без намесата на МВФ и на Световната банка, е показателен, че това може да се счита за успех. Този успех се дължи на стабилната фискална и макроикономическа политика, водена от въвеждането на валутния борд насам, коментира икономистът. Сред най-силните страни в икономиката ни той отбеляза именно стабилният валутен курс.
Чуждестранните инвестиции с натрупване в България са доста големи като процент в брутния вътрешен продукт. Причина за това е високият приток на закъснели инвестиции у нас, а може да се тълкува и като резултат от сравнително ниския размер на БВП.
На трето място сред най-силните страни, посочени в анализа, икономистът постави притокът на средства от туризъм като процент в БВП.
Ставката на корпоративния данък е сред най-примамливите за чуждестранните инвеститори в България фактори, каза още експертът. Друг такъв фактор са краткосрочните лихви в реално изражение. По думите му обаче този показател е малко подвеждащ, защото за разлика от други страни България няма реално функциониращ такъв пазар.
Като много важен елемент от изследването на бизнеса през последните няколко години у нас е посочена липсата на антимонополно законодателство.
“Въпреки че България имаше еврокомисар по защита на потребителите, българските потребители са едни от най-силно засегнатите от монополни съглашения и други подобни картелизации, които водят до повишаване на цените”, каза Руслан Стефанов. Като примери той посочи сагата с цените на горивата, монополът в топлофицирането, телефонията и др.
Ниското заплащане на работната сила и ниските данъчни ставки са фактор, на който страната ни продължава да залага при привличането на чужди инвеститори, което обаче крие известни заблуди за правителството, смята експертът. Слаба страна на икономиката ни са още ниските финансови умения на персонала, “изтичането на мозъци” и етичните практики на фирмите, т.е. корупционните практики в обществените поръчки.
Според Стефанов отстъплението в позицията ни при тазгодишната класация на конкурентноспособността на икономиката е “в резултат на исторически натрупвания и проблеми на политиката по време на кризата”. Силните политически противопоставяния и неяснотата в дългосрочната ориентация на политиките за конкурентоспособност през 2010 г. и началото на 2011 г. доведоха до несигурност в бизнес перспективите на предприятията.
Настоящата позиция на страната поставя множество въпроси за дългосрочната жизнеспособност на българската икономика, които трябва да се разглеждат успоредно с широко коментираните показатели за излизане от кризата, обобщават експертите от ЦИД.