Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Започва да се оформя рамката за мащабен и амбициозен план за спасяване на еврозоната, сочат коментарите след срещата на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон, съобщи ББС в понеделник.
Очаква се планът да включва редуциране на огромния гръцки дълг с 50% и увеличаване на обема на Европейския механизъм за финансова стабилност до 2 трилиона евро.
Европейските правителства се надяват планът да бъде задействан до пет или шест седмици.
Според наблюдатели практическото прилагане на предложенията ще бъде изключително трудно, но алтернативата е финансова криза, която може да обърне слабият икономически ръст в рецесия.
Международният валутен фонд възнамерява да увеличи обема на стабилизационния си фонд с 940 млрд. до 1.3 трлн. долара, пише “Франкфуртер алгемайне цайтунг” и уточнява, че въпросът е все още в процес на обсъждане.
Увеличението на капитала за борба с кризата е по настояване на управителния директор на фонда Кристин Лагард. Целта е да не бъде допусната проява на ефекта на доминото, прехвърляйки финансовите проблеми от една страна от еврозоната към друга.
Обемът на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС) ще бъде увеличен и като се позволи на Европейската централна банка да отпуска средства заедно с фонда.
ЕФФС ще поеме основния риск за даване на кредити на правителства, които не могат да получат пари от нормалните търговски източници, какъвто е случаят с Италия.
Друг елемент от плана предвижда засилване на големите банки в еврозоната, които в момента нямат достатъчно средства, за да абсорбират загубите от кризата.
В интервю за германския вестник "Ди Велт" еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен потвърди, че ще се дадат по-големи възможности на ЕФФС.
"Обмисляме възможността да дадем по-големи възможности на Европейския фонд за финансова стабилност, да му дадем повече сила", заявява Рен пред вестника.
Изразявайки загриженост за финансовата сила на банките от еврозоната, той казва още, че "сегашната криза е сериозна комбинация от криза на публичния дълг и слабости във финансовия сектор".
"Не можем да решим едното без другото", добавя той. Според Рен трябва да се започне възстановяване на финансовия сектор с рекапитализация на банките.
Същевременно бившият британски финансов министър Алистър Дарлинг коментира, че вече не може да бъде избегнат фалитът на Гърция. Страните от еврозоната трябва да действат веднага, за да попречат на други държави да я последват, заявява Дарлинг.
Политикът, който заемаше ключовата позиция по време на кризата в банковия сектор във Великобритания, обвини европейските лидери, че са позволили на гръцката криза "да се проточи". Правителствата "едва този уикенд разбраха, че е въпрос на време преди Гърция да спре плащанията", каза депутатът от лейбъристката партия пред телевизия "Скай нюз.
"Задължително е страните от еврозоната да предприемат действия сега и да не оставят това да се проточи през следващите няколко седмици, поради риска, че може да повлече и други страни", добавя той.
Според него сегашната криза е по-тежка от тази, заплашвала европейските икономики преди 3 години, от която лидерите трябва да направят съответните изводи.
По-рано германският канцлер Ангела Меркел заяви, че фалит на Гърция в момента би разрушил доверието в Европа и го сравни с фалита на Lehman Brothers през 2008, с който започна финансовата криза.
В понеделник еврото спадна до нова най-ниска стойност спрямо йената, тъй като инвеститорите избягват единната европейска валута заради продължаващите опасения за дълговите проблеми на континента.
Еврото стигна 102.18 йени на следобедната търговия в Токио спрямо 103.31 йени за евро в петък, като това е най-ниската му стойност до най-ниската си стойност от юни 2001 г.
Общата европейска валута загуби позиции и спрямо долара, падайки до 1.3392 долара за евро в Токио спрямо 1.3503 долара за евро в петък.
Срещата между финансовите министри на страните от Г20 не успя да успокои опасенията на финансовите пазари, че дълговите проблеми на Гърция могат да предизвикат нова световна финансова криза, коментира АФП.
Основните борси в Европа също отчитат драстични спадове в понеделник, продължавайки разочароващите резултати от миналата седмица, докато лидерите на еврозоната се борят да се справят със задълбочаващата се криза в региона.
Лондонският индекс FTSE 100 поевтиня с 1.43 %, франкфуртският DAX 30 – с 1.31%. Спад от 1.97% регистрира и френският индекс CAC 40 на борсата в Париж. Подобни негативни резултати се наблюдават и на борсите в Мадрид и Милано с понижения съответно 1.8 и 1.6%.
Инвеститорите игнорират слуховете, че еврозоната подготвя планове за разширяване на спасителния си фонд за измъкване на задлъжнелите страни от икономическата общност, пише АФП.