“ЩЕ ВИ ПОМНИМ”

ПОД ТОВА МОТО ПРОТЕЧЕ ТЪРЖЕСТВОТО В УЧИЛИЩЕ “СВ. СОФИЯ”, ПОСВЕТЕНО НА
ВАСИЛ ЛЕВСКИ И 3-ТИ МАРТ

България помни своята история. Годините минават, поколенията се сменят, но идеите на Левски и стиховете на Ботев остават, за да поддържат жив българския дух.
Това доказаха на 20-ти март учениците от училище “Св. София”, които ни поведоха по стъпките на Апостола. Пресъздадоха събитията, довели до 3-ти март - денят на свободата, денят, който много поколения българи са очаквали напразно стотици години. Свободата, така изстрадана от герои като Раковски, Левски, Ботев и много други знайни и незнайни борци.
Георги Раковски - пръв идеолог и организатор на национално-освободи-телното движение в България.
“Мечтател безумен, образ невъзможен,
на тъмна епоха син бодър, тревожен,
Раковски ти дремеше под бурена гъст,
из който поглежда полусчупен кръст.”
Възприел идеите на Раковски, Левски поставя началото на изграждане на вътрешна революционна организация. За да подготви народа за борба, той обрекъл себе си в служба на отечеството.

“Девет годин той скита се
бездомен, без сън, без покой
под вънкашност чужда и под име ново
със сърце порасло и за кръст готово.”
За изграждането на революционната организация Левски прави четири обиколки в България. До края на 1871 г. Апостола успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна вътрешна революционна организация. За централен е обявен комитета в Ловеч, който му помага да поддържа връзка с външната емиграция.
Когато работата нараснала, БРЦК изпраща двама помощници на Левски - Димитър Общи и Ангел Кънчев.
На 22-ри септември 1872 г Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против. Той тръгва към Влашко, но минава през Ловеч да прибере архива на централния комитет.
На 27-ми декември 1872 г Левски бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче. Залавянето на участниците нанася тежък удар на организацията.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване. На 18-ти февруари1873 г. присъдата е изпълнена край София.
“О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
.........................................................
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.”
Изминаха 137 години, но неговото голямо сърце живее сред нас, защото мъдростта му е ненадмината. Един човек историята не ще забрави. Един човек, за когото четем и пишем с вълнение и днес.
Създадената от Левски Вътрешна революционна организация е основата, на която се изгражда организацията на Априлското въстание. Въстанието е жестоко потушено. Убийствата и палежите на турските войски превръщат цели селища в купища от развалини.
“Онова, което видяхме беше така ужасно, че човек не можеше да спре погледа си повече от един миг. Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо...” - пише Макгахан. Отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Нейните решения са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава.
Въстанието и отзвукът от него стават повод за Руско-Турската война /1877-1878 г/. В нея българският народ участва с многохилядно опълчение и помага на руските войски.
Под натиска на Великите сили на 31 януари 1878 г. е сключено примирие.
На 3-ти март Русия подписва Санстефанския мирен договор. С него България отново се появява на европейската карта.
Ето защо ние, потомците на загиналите знайни и незнайни борци за свободата, няма да забравим този ден. Няма да забравим,че името България трябва да просъщесвува през вековете.
“И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Така учениците от училището представиха образа на Апостола и Осво-бождението на България. След което поставиха цветя пред портрета му.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ!

Вяра Донева - Тошева
Специално за вестник “България”

Васил Левски през погледа на ученици от V клас към училище ”Св.София”

Васил Левски
“Какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, за което ако и спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си...”
Васил Левски отдава живота си за свободата на Бългрия. Неговото дело е велико и ни кара да се гордеем и учим от постъпките му.
Животът му е изпълнен с премеждия и пожертвувания за Родината. След неуспехите на четническата борба, Левски осъзнава необходимостта от организирано всеобщо въстание. За тази цел той започнал изграждането на революционни комитети. Работил неуморно.
“Той беше невидим, фантом или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без следа
навсякъде гонен, всякъде приет.”
Създал мрежа от революционни комитети в цялата страна. Усилията му били насочени към разпространяване на революционните идеи сред българите, военната подготовка на бъдещите въстаници и тяхното въоръжаване. Мрежата от комитети се разраствала, но имала единно, централизирано ръководство. Левски организирал канал за прехвърляне на писма,съобщения и оръжие, чрез него се поддържала връзката и с централния комитет в Букурещ.
Апостолът ще остане в сърцата ни с ненадминатата му мъдрост и прозорливост. ”Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.” - Васил Левски
Предателството не пожалило Левски, той бил заловен и осъден на смърт.
На 18 февруари 1873 година присъдата била изпълнена. Той умрял, но се родила мълвата за делото му, за смелостта и честността му, която се разнесла навсякъде и довършила неговото дело.

Виктория Томанова

Защо Васил Левски е най-великия българин?
Великите хора се раждат рядко, но остават трайни следи в историята на народите и на човечеството. Васил Левски е един от тях.
Той бе признат от българския народ за най-великия българин. Най-великият борец и организатор, който пръв е осмислил необходимостта от всенародна борба срещу робството.
Величие има в неуморната му дейност, в човешката скромност, в неугасващия ентусиазъм, с който подготвя народа за борба и за саможертва, в пределната му взискателност и честност.
Левски отдава себе си на народното дело, изисква от себе си и от другите критична самооценка, за да върви народната работа. Негови са думите: ”Гледай народната работа повече от всичко друго, повече от себе си да я уважаваш!”
Дори и пред смъртта проявява мъжество, твърдост и героизъм.
Величието му е повече от всичко, защото той не търси облаги и признание.
Той ни научи какво е безгранична любов, дълг и саможертва.

Надя Николова