Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

След премиерата в България романът ”Да намериш себе си” направи и своята американска премиера. В много приятна обстановка и приятен вечерен час тези, които уважиха Добри Карабонев, автора на романа, прекараха почти два часа в диалог с него и книгата му. Самият той ги изненада приятно, като представи на живо своя главен герой в романа си. Превъплъщавайки се в Богомил, той поднесе един чудесен монолог, доставяйки удоволствие на своите читатели, поставяйки ги в ролята и на зрители. Това освободи присъстващите и скъси дистанцията между тях и автора. Той отговори на много приятни и интересни въпроси, разказа и сподели откровено за вълненията си с живота на своите герои. Благодари на своите читатели за проявения интерес към романа. Благодари и на вестник “България”, дал възможност на неговите читатели първи да се докоснат до него и с интереса си да стимулират неговото скорошно отпечатване. Авторът беше приятно изненадан и от читателка, която по време на своята ваканция в България вижда книгата на книжния пазар в Сливен, купува си я и сега тук в Чикаго я поднесе за автограф.
Срещата на читателите с автора на романа бе организирана от литературен клуб “Българско слово” и “Съюза на българските писатели в САЩ и по света” и с любезното гостоприемство на “ Ladybug Cafe”. На срещата бе представена и художествена фотография от Николета Кравченко, няколко чудесни творби, които предизвикаха интереса на присъстващите. В приятен разговор бе дискутирана темата за нуждата от създаването на един Дом на културата. На едно културно средище на българската общност, така необходимо на стотиците българи в Чикаго и Америка.

“Да намериш себе си“ - едно дълго пътуване из лабиринтите на “Аз-а“
След премиерата на романа на Добри Карабонев “Да намериш себе си“ в България смятам, че е редно той да бъде официално представен и пред обществеността в Чикаго. Много от героите в романа са хора, живеещи тук, хора като нас, а защо не - някои от нас. Единствен авторът знае прототипите на своите персонажи. Но това не е толкова съществено. По-важното е, че в определени ситуации, случващи се с героите в романа, мнозина биха разпознали себе си.
За Добри Карабонев не се наемам да говоря. Биографична справка може да прочете всеки от вас в края на романа. Мнозина в Чикаго го познават много повече от мен. Самият той би могъл да разкаже най-добре за това, което би било интересно за всички вас, ако го попитате.
Като читател и като колега по перо, бих искала да споделя впечатленията си от романа “Да намериш себе си“. Признавам си, не бях го чела на страниците на вестник “България“. Когато взех в ръце книгата, усещането беше различно. Може би ефектът идва още от корицата - интригуващо преплитаща двата свята, в които живеем - настоящия, символично представен с небостъргачите на Чикаго и онзи дълбоко потиснат наш спомен за родината, олицетворен чрез лика на Света София и светлините на Софийския ЦУМ... И онази изтънчена женска фигура, обърната към тези два свята, вероятно пред дилемата кой от тях да избере. Два свята, толкова противоположни, колкото и паралелни по някакъв непонятен начин за всеки един, усетил вкуса на емигрантския живот.
Според мен, романът би трябвало да бъде прочетен от много хора, но задължително от тези, живеещи тук - в Чикаго, където се развива част от действието. Защото освен усещането за съпричастност, човек се чувства много близък до героите, разпознавайки местата, които те посещават или ситуациите, в които попадат. Има нещо много общо, типично в съдбите на хората, загърбили родина и близки, неща, които са обичали или избягали от ситуации, които не са могли да разрешат. Всеки може да открие по нещичко от себе си някъде между редовете или най-малкото да се почувства много близо до себе си.
Драматични са съдбите на героите. Но нима това не са нашите собствени съдби? Не е ли понесъл всеки в душата си своята болка, своите мечти и надежди за нещо по-добро от това, което е бил принуден да преживее по една или друга причина? Надниквайки чрез романа в случващото се в родината, за пореден път се потапяме в реалността там, подвластни на разочарованието, негодуванието, страха и беззаконието, които царят от години и никоя власт сякаш не е в състояние да промени. А в същото време, наред с предимствата на живота в чужбина, сме принудени да отстъпваме немалка доза от своите постижения, да свикваме с капризите и претенциите на някои хора, имали привилегията просто да бъдат родени тук. Романът поставя и дава отговор на много въпроси, макар невинаги в готов вид. Достатъчно е, че човек се замисля, вживява и иска да си отговори на въпроси, които може би не е искал да си зададе.
Много е важно, през каквото и да преминаваме в живота си, да успяваме да намираме себе си, както героите в романа на Добри Карабонев. Човешко е да се съмняваш, да страдаш, да се отдръпнеш, да се обезвериш... Както и това, да намериш сили да се изправиш и да поемеш отново юздите в ръце - на своя живот, в името на себе си и на хората, които обичаш.
“Да намериш себе си“ - един роман, преплел съдбите на хора, живеещи там - в родината и тук - в чужбината, понякога разменящи местата си, но носещи своите драми със себе си, независимо къде се намират. Драми - силни, разтърсващи, изпепеляващи, но истински и неподправени.

Калина Томова
Литературен клуб “Българско слово”
Секретар на СБП в САЩ и по света