В първата неделя след Коледните празници Съюзът на българските писатели в САЩ и по света се събра в залата на “Първи Български културен център” и в продължение на няколко часа проведе приятна среща със своите членове. Основният повод бе творчеството на Георги Витанов-Богат и двадесет и пет години от излизане на книгата му “КОЗОМАНИЯ”. Той прочете част от нея, след това и някои от любимите си разкази, които станаха повод за сладка раздумка. Те върнаха назад във времето присъстващите. Особено по-възрастните събеседници с умиление си спомниха годините на абитуриентските балове. През осемдесетте те бяха събитие в живота на младия човек. Организацията и тупурдията около тях се помнеше дълго. Георги Витанов умело бе описал тези тогавашни събития и чувствата след тях. Той с интерес разказа и за времето на първите си стъпки в писателския бранш. За интересните мигове в писателското кафене и за удоволствието да си пиеш кафето с големите наши писатели и поети. Но също така си спомня и колко трудно по онова време пробиваха младите таланти. “Да се уредиш с хубава рецензия от някой известен наш писател или поет - си спомня днес Георги Витанов - беше в границите на невъзможното.
Големите имена като Хайтов, Радичков, Йордан Василев... те потупваха по рамото и толкова. Единствен Давид Овадия подкрепяше талантите и им съчувстваше. Никога няма да забравя реакцията му - продължава да си спомня Георги Витанов - от написаната за моята “Червена книга“ рецензия на Александър Йорданов. Тази книга не допадна тогава на червеното общество и господин Йорданов изпълни една поръчка, която трябваше да спре издаването и. Възмутен от написаното, бай Давид (така го наричахме тогава ние по-младите) произнесе думи, които не забравям и до днес. Те бяха много силни за времето си и да си позволи да ги произнесе можеше само той. Тогава по повод тази отрицателна рецензия той каза: “Някога убивахме хора, сега таланти...” За съжаление, това бе истината.
Сладката раздумка в “Съюза на българските писатели в САЩ и по света” продължи и след обсъждането с приятни разговори между събралите се. На чашка “Джони” Климент Величков, Кина Бъговска, Симеон Гаспаров, Василен Васевски, Калина Томова, Добри Карабонев, Самуил Каварджиев, Д-р Севделин Панев, Иван Тодоров, Георги Витанов - Богат и останалите присъстващи обсъдиха и други теми в нашата културна общност. Не бе пропусната и темата за все по-назряващата нужда от културен дом на българите. Всички единодушно се съгласиха, че е време за една широка дискусия сред нашата общественост. Българско Чикаго има нужда от него.
Добри Карабонев
член на СБП в САЩ и по света
специално за в. “България”



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














