Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Как  да запазим детското щастие пълно и продължително?
Красивите играчки, веселите партита, разходките в парка, разговорите у дома или в училище, хубавото време, прекарано пред някое филмче или четенето на интересна книжка, достатъчни ли са? Разбира се, малките неща всеки ден носят радост и удоволствие. Но нека не забравяме и отношението, което възпитаваме у тях към нещата наоколо.
Вярата, която градим, любовта, която сеем, това са семенца, които ще дадат плод, когато децата пораснат и станат осъзнати личности. Да не забравяме и нашата България, говорейки за нея на децата, разказвайки  им български приказки, песнички, спомени от детството ни, ние ще успеем да запазим жив спомена и знанието за нея.
Водейки децата си на българско училище, малко по малко ние изграждаме личността от език в език, култура в култура, поколение в поколение.
Щастливи ли са децата ни да растат и се развиват между две страни? Според мен така те израстват по-богати мисловно и интелектуално. Представете си градина от цветя и всяко цвете е дете със свой собствен аромат. Такива са и нашите деца. Затова ние, родители и учители, добре трябва да се постараем тази градина да я запазим уханна за дълго, дълго време.
Винаги ни вълнуват тържествата по случай Рождество Христово, Трети март, 24 май, в които децата участват с голяма активност и радост. Техният неукрепнал и понякога будещ усмивки български език ни носи удовлетворение в душите от старателно положения труд. Така и децата дори от своята три годишна възраст в Детската градина с гордост изписват  красивите български буквички, приличащи ту на къщички, ту на колелца или някоя друга форма, но полученият в края на упражнението стикер поддържа тяхното самочуствие на знание  и успех.
Усмивката повишава нашето щастие и това на околните, тя лекува нашите души и децата са особенно щастливи, ако растат около усмихнати и любящи родители, братя, сестри и учители. Няма нищо по-ценно от чуствителността на децата. Само с един поглед те успяват да разберат ситуацията около себе си, да преценят и реагират. Ако успеем за дълго време да запазим този уникален талант у децата, ние с усмивка и кротък тон можем да коригираме всяка ситуация и да запазваме за дълго тяхното щастие.
Детето е единство от движение и емоция. Струва ми се, че децата се нуждаят най-вече от свобода да играят СВОИТЕ игри, ЛЮБОВ и ПОДКРЕПА да изследват СВОЯ свят и да го отразяват по СВОЯ неподражаем начин, а ние имаме отговорността да осигурим начин да се случи това и да проявим разбиране.
И така взаимно ние изплитаме щастието си, търсейки начини за реализация на своите мечти и стремежи. На мен лично ми се иска да апелирам към занимаващите се с децата - мили колеги учители, родители, скъпи близки, нека запазим искренността, непредубедеността, да запазим детското щастие у децата, а не да се опитваме да ги превърнем в наши образи и подобия!