Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

27 януари е обявен за Международен възпоменателен ден на Холокоста от Европейския съюз и от Обединените нации.
На 29-ти януари учениците от БУ ”Нов Живот”, гр. Чикаго разгледаха материали от събития, възпоменаващи Холокоста и подкрепящи борбата срещу антисемитизма.
През периода от 30 януари 1933 (когато Хитлер става канцлер на Германия) до 8 май 1945 /края на войната/ жертви на Холокооста са били хомосексуални, политически противници, цигани, инвалиди, славяни, военнопленици. По различни оценки жертвите на Холокоста са между 9 и 26 млн. души, като евреите са около 6 милиона, живеещи в 21 европейски страни, подложени на систематична анихилация. Двама от всеки 3-ма евреи, живеещи в Европа са били убити от нацистите. Общият брой на жертвите е 6 млн., в това число 1.5 млн. еврейски деца.
250 хиляди са оцелелите от ужасите на Холокоста, които в момента живеят в Израел.
Като съвременни българи и наследници на добрата традиция и на етническата толерантност, учениците в БУ “Нов Живот” изразиха своето съпричастие и се идентифицираха със скръбта на еврейския народ и всички онези народи, които са дали тежки загуби и жертви по времето на Холокоста. Макар и тук, в Америка, ние знаем, че евреите, които живееха в България избегнаха смъртта в газовите камери и концентрационните лагери, но осъзнаваме, че те със сигурност не са били пощадени от отхвърлянето, страха, омразата, унижението и страданията, преживени по онова време. Кулминацията на жестокостите на нацистите са били в Освиенцим - мястото, станало символ едновременно на абсолютното зло и на абсолютния кураж.
Концлагерът Заксенхаузен - геометрически проверен образец на фабрика за унищожаване: лагерна болница, където извършвали опити с хората, газови камери, крематориум, имало е даже специален бункер за автоматизиране на разстрела - в тила. През Заксенхаузен са преминали почти четвърт милион души.
В зазоряващия се здрач на зимния студен 21 април 1945 година от плаца на концлагера Заксенхаузен в колони от по 500 човека под охраната на СС на запад се отправили повече от 30 хиляди затворници с Пеши марш, който влязъл в историята като “марш на смъртта”. Няколко хиляди загинали по пътя от студ и изтощение. Тези, които изоставали, бивали разстрелвани от охраната. Няколко хиляди от най-различни народности: евреи и цигани от различни страни на Европа, съветски военнопленници, немци, осъдени като противници на режима - последните жертви на нацизма.
Когато на следващия ден съветските войници влезли в Заксенхаузен, малцина могли да излязат да посрещнат освободителите. Останалите в бараките три хиляди пленници били толкова измъчени, че конвоят просто ги захвърлил тук.
В бившата лагерна пералня сега е създадено нещо като актова зала. В нея отделно си припомнят за тези немци, които отказвали да воюват за нацистите: дезертьори и предатели. 30 хиляди смъртни присъди на свои войници е внесъл в съда Вермахтът. За Людвиг Бауман напускането на фронта завършило в лагера и камерата за измъчване.
“Десет месеца аз прекарах в камерата на смъртниците, с белезници на ръцете и краката. Измъчваха ме, окачаха ме на стълб, заради това, че не издавах своите другари, които ме укриха. Всеки път, когато се сменяше охраната, аз си мислех: сега или ще ме пуснат, или ще ме убият.” - разказва бившият затворник.
“Освободиха ме войниците от Червената армия. За мен това беше спасение. Тогава аз си мислех: на мене те ще си отмъстят за всичко, което немците сътвориха в тяхната страна. Но те се отнесоха към мен човешки”, - казва Людвиг Бауман.
Вратата с надпис “Работата ви прави свободни” води към гарата, на името на която е наречен лагерът. На перона някога един след друг пристигали препълнени влакове, в лагера довеждали евреи от цяла Европа, Заксенхаузен бил последният пункт по пътя от Освиенцим.
27 януари - денят, когато съветските войници през 1945 година отворили вратата на лагера, името на който по немски е Аушвиц, по полски - Освиенцим, станал синоним на най-страшното престъпление в цялата човешка история. Сега той е Международен ден на паметта за жертвите от нацизма. До отварянето на вратата на Заксенхаузен тогава оставали още 84 дни.

Да, Светът и ние ще си спомняме жертвите на нацизма!

Да помним, за да не се повтори!


Хриска Перфанова
БУ ”Нов Живот” гр. Чикаго
Специално за в. “България”