Зимата на децата

Добри Карабонев

Тази година зимата беше истинска. Студена, снежна и красиво бяла. И ако не беше този страшен ураган, който вилня почти два дни, можеше да и простим закъснялия сняг и сухия студ. Но зима е. Сезонът, който ни подсеща, че в гардероба има и по-дебели дрешки.
Тази неделя беше един хубав зимен ден. Децата на Чикаго изпълниха парковете.В Шилер парк на специално приспособената “бабуна” за спускане с шейни, ски, найлони или направо по грейката беше препълнено с деца. Гласовете им отекваха над снежните преспи. Носеха се надалеч във въздуха на топлия зимен ден. Сърните страхливо подаваха глави зад оределите храсти, примирили се с детската врява. На фона на бялата постеля, облечени разноцветно, децата като билярдни топки се търкаляха, замеряха и гонеха. И родителите не оставаха назад. Колко му е да си припомниш детството. И на кой не му се иска да си го върне. Татковци, майки, та даже и дядовци активно участваха в детската глъч. Спускаха се с шейните, бутаха големи топки за снежни човеци, правеха замъци от сняг... “ Е, днес имам чувството, че съм си в България. - каза нашият сънародник Митко, задъхан след поредния слалом с шейната - покрай децата се наиграхме и ние.“. Вярно, покрай децата и ние, родителите, се заиграваме. Детската радост е заразителна. Какво по-хубаво от това!
А те, децата, ще запомнят тази неделя. Бяха доволни от игрите, хубавия сняг и прекрасния зимен ден. Когато си тръгваха, дълго гледаха през прозореца на колите десетината снежни човеци, които оставаха самотни в парка. Децата се прибираха със зачервени бузи, мокри ръкавици и сняг в ботушите, но доволни. Бабите щяха да мрънкат, че са се измокрили, но не знаеха какво са изпуснали. Търпеливо ще изгледат после снимките и ще поклатят глава: “Брей. Че то много деца имало.”
Децата обичат зимата. Тя също ги обича, щипе бузките червени и ги калява със здраве. Такъв зимен ден дълго ще го помнят.

Добри Карабонев
Специално за в. “България”