Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В съботния ден България сведе глава пред паметта на Апостола на свободата Васил Левски. Множество възпоменателни прояви са се състояли в цялата страна. Защото Дякона е онзи бисер на нацията, който издига образа ни като народ, достоен за уважение. Той загива на бесилката, но оставя след себе си кълновете на нещо велико. Успява да посее идеята сред българите, че религията на роба е свободата.
Както всяка година, и тази българската общност в Чикаго не забрави великия син на България. Далеч от родината ние се гордеем, че Левски е българин. И най-вече, че между всички световни революционери само той има прозвището Апостол.
В българския православен храм “Св. Иван Рилски-Чудотворец “ бе отслужена панахида в памет на дякона. Много сънародници дойдоха да запалят свещички и да сведат глава пред делото му. На 19 февруари се навършиха 138 години от обесването му.
Много приятно тържество бяха подготвили учениците от неделното училище при българския православен храм. Изпълненията им бяха заслужено аплодирани и дадоха повод на техните учители да се усмихнат доволно. Развълнува се и сърцето на баба Радка и тя пожела да изпее любима нейна песен за Апостола. Затихналата зала я изслуша с умиление.
Традиционният курбан както винаги беше раздаден лично от Крум Тирилов и Стоян Димитров.
“Идвам за трети път на това възпоменание за Апостола - сподели наш сънародник - и мога да кажа, че се чувствам горд като българин. Където и да сме, на тази дата трябва да си спомним за човека, дал живота си за свободата ни.“
Далеч зад океана ние, българите, няма да забравим делото на Апостола. Както няма да забравим и името на неговия предател. Издал доброволно на турците дякона и неговите сподвижници, надявайки се на милост. Но когато го повели към бесилото, Димитър Общи промълвил уплашено “Ах, излъгаха ме...” Не са го излъгали, а са му показали, че предателите никой не ги обича.



Добри Карабонев
Специално за в. “България”