Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

За втори път този месец камбаните на Българския Православен храм в Чикаго биеха празнично. За втори път българите изпълниха храма. И както всяка година той се оказа тесен за стотиците желаещи да са вътре. Такава “привилегия” имаха подранилите. Почти два часа преди Тържествената литургия пейките в храма бяха заети. А когато отекна звънът на камбаните, вече нямаше място и за правостоящи. Останалите отвън пък се шегуваха, че Господ наистина е българин. Както за Цветница, така и тази съботна вечер преди Великдена, студът отстъпи пред топлия полъх на южняка. Дъждът от седмицата си даде почивка и позволи на хилядите свещички да припламват спокойно и тържествено.
Празнично и величествено се открояваше тази вечер и Храмът на българите. Двата каменни християнски кръста над централния вход внушаваха сила и увереност. На фона на тъмния небосклон те светеха като маяк в океана, карайки стотиците българи, изпълнили предхрамовите алеи да се чувстват горди и силни с вярата си.
Литийното шествие, водено от Свещеник Ноцков изпълни улиците около българския храм. Чикагската полиция и този път усигури спокойствие , отцепвайки района около църквата. Хилядите запалени свещички обградиха изцяло храма, придавайки величественост на този църковен ритуал. Фотоапаратите и камерите на живущите от съседните къщи любопитно светкаха през целия път на шествието.
- Христос воскресе - отекна гласът на свещеника, застанал на стъпалата пред Храма.
- Во истина воскресе - като оръдеен залп се извиси гласът на хилядното множество и полетя над Чикаго, градът на българите зад океана.
След службата Свещеник Ноцков покани всички, които желаят, да останат в салоните на храма, да вкусят от тържествения курбан, агнешкото, козунаците и да се чукнат с празничните великденски яйца.
“Този Великден съм много приятно изненадан от нашата българска общност - сподели пред сънародници свещеникът - трогнат съм от реда и вниманието, с което бе обградена цялата Великденска служба.”
Старият Свещеник има право да сподели тези мисли, защото той помни, че преди години на Великден идваха наши сънародници, превъзбудени и развеселени, минали първо през ресторантите.
Наистина, българската общност в Чикаго се промени. Българинът с всяка година става по-отговорен и по-уверен в себе си. Америка не е същата, ние също. Христос воскресе, българи.




Добри Карабонев
Специално за в. “България”