Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

На 30 април училище „Джон Атанасов” в Чикаго бе домакин на международен форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ. На това първо по рода си събитие присъстваха около 80 представители на български училища от 13 щата на САЩ, както и представители от 4 български училища в Европа – училището към посолството в Лондон, Германия и Франция. Присъстваха още Сергей Игнатов – Министър на образованието, младежта и науката, Георги Пирински – зам.-председател на 41-то Народно събрание, Тихомир Стойчев – зам.-ръководител на посолството във Вашингтон, Евелина Христова – съветник към кабинета на Сергей Игнатов, Стефка Йовчева – дипломат от посолството във Вашингтон, временно изпълняващ длъжността Ръководител на Генералното консулство в Чикаго, Боян Кулов – председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), главният спонсор на събитието Васил Байрактаров, Румен Вълнев от Amerifreight Systems – спонсор.
Срещата започна с вълнуващото изпълнение на учениците от училище „Джон Атанасов”, които поздравиха гостите с няколко български песни и с танц на фолклорната група към училището с ръководител Ирина Гочева.
Форумът бе открит от Боянка Иванова – директор на училище „Джон Атанасов” и член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тя приветства гостите на срещата, като подчерта, че големият интерес към нея от страна на гости от САЩ, България и целия свят показва, че тя е навременна и обещава да бъде ползотворна. В изказването си г-жа Иванова изтъкна предизвикателствата пред българските училища в САЩ, ролята на българските общности за съхранение на родния език и националната самобитност на нашите деца. Тя анализира и досегашната помощ на държавата по отношение на българските училища в чужбина, както и какви трябва да бъдат нейните бъдещите ангажименти и отговорности в тази насока. Бе изтъкната определящата роля на обучението по български език и култура  в борбата срещу засилените асимилационни процеси срещу децата ни в чужбина, особено в отдалечените от Европа български общности. Г-жа Иванова завърши изказването си с надеждата, че този форум ще положи основите на едно ново начало в развитието на българските училища в САЩ, че ще спомогне за поддържане на българското слово живо и за запазване на родовата ни памет от забвение.
Безспорно интерес предизвика изказването на Сергей Игнатов – първият български просветен министър, стъпил на американска земя, засвидетелствал уважението си към родните училища в САЩ. Той нарече случващото се тук „ново българско Възраждане”. Основание за тази констатация му дава нарастналият брой на училищата, културните центрове, културните инициативи извън пределите на България. Той изрази становището си, че новият облик на България като член на голямото европейско семейство изисква и ново отношение към образованието. Такова е и разбирането на новото правителство – че българските училища зад граница са същите, каквито са и училищата в България. Заслужени аплодисменти предизвика и неговото становище, че България е навсякъде, където има българи и български училища. Защото благодарение на българското училище страната ни стана член на Европейския съюз – именно то създаде хората, които да бъдат припознати като европейци.
Министър Игнатов сподели и плановете на неговия екип за развитието на българското образование в чужбина. Основните приоритети, според министър Игнатов, са програмата „Роден език и култура в чужбина” и лицензирането на училищата. За съжаление, добре познатата програма „Роден език и култура зад граница” тази година е с орязан бюджет от 2 150 000 лева заради финансовата криза, но се търсят допълнителни източници на средства. Подготвя се и нов закон за предучилищното и училищното образование, за да може българската образователна система да се синхронизира с процесите, които протичат в световен мащаб. Министър Игнатов засегна и най-важната тема за статута на българските училища в чужбина. В новия проектозакон се предвижда, че статут на такива ще имат само тези, създадени към българските представителства. Те ще трябва да отговарят на съответно зададени критерии, които в момента се разработват от просветното министерство. Изискванията ще бъдат сходни с тези, които в момента са залегнали в програмата и няма да се изисква да отговарят на същите условия, на които отговарят училищата в България. Всяко училище, отговарящо на тези критерии, ще получи статут на българско училище в чужбина. Предвижда се проектозаконът да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание към края на годината. Дотогава за да бъде решен правният казус с легитимността на свидетелствата, издавани от училищата, те ще бъдат подписвани по досегашния ред от посланиците.
Друг важен проблем, според министър Игнатов, са учебните планове, материалите и учебниците, които се нуждаят от промяна. Трябва да се отчете спецификата и да се създадат специални учебници за децата, които учат в чужбина, за такива от смесени бракове, които изучават българския език почти като чужд. Предвижда се те да разработени първоначално в електронен и интерактивен вариант.
В момента реформирането на българската образователна система е насочена точно в тази посока – за изравняване на стандартите, за премахване на бюрократичните пречки и за повишаване качеството на образованието на всички нива съобразно условията, в които живеем. Министърът призна, че българското образование спешно се нуждае от модернизиране. Затова той и неговият екип имат нужда от помощта на всички учители в САЩ и в другите държави извън България, които притежават необходимия опит и ценно познание за процесите, протичащи в образователните системи на другите държави. Крайната цел е да се премахне разликата между българското училище в чужбина и българското училище в България.
Зам.-председателят на Народното събрание Георги Пирински е постоянен гост на всички конференции на Асоциацията на българските училища зад граница. Именно той отваря вратите на Народното събрание, за да се проведе в тази сграда първата конференция на асоциацията. Г-н Пирински говори за каузата, за която работи – съхраняването и развитието на българския дух, език и култура във всяка точка на земята, където има българи. Според него е трябва да се потърсят идеи и предложения от българските училища по целия свят, които да обогатят новите концепции, които се обсъждат в страната за развитие на училищното образование. Необходима е широка инициатива за обсъждането на проектозакона в светлината на новия поглед върху ролята на образованието в условията на демократичното общество. Срещата е стъпка към осмислянето на онова на какво би трябвало да обучаваме нашите деца, как трябва да се развиваме дори ние самите. Той обеща подкрепата на Народното събрание, за да може този форум да се отчете като нова качествена крачка, а не повторение на досега обсъжданото.
Тихомир Стойчев прочете поздравителен адрес от посланик Елена Поптодорова – първият посланик, който през 2000 г. се заема с реализацията на идеята за един нов тип училище, а именно: български училища зад граница, даващи право и на децата на обикновените емигранти да получават качествено обучение по български език, придружавано със съответно удостоверение, даващо право на продължаване на образованието в общообразователните училища в България без полагане на приравнителни изпити. Нарастналият брой на българските училища в САЩ за тези 10 години показва, че предприетата стъпка е в правилната посока. Становището на г-жа Поптодорова е, че поради големия им брой е необходимо да се създаде цялостен и траен нов регламент за статута на българските училища зад граница, която да създаде трайно качествено образование в тях, сравнимо с образованието в училищата в България. Посланик Поптодорова изрази и своето нетърпение да положи подписа си на свидетелствата на децата, които ще завършат училище тази година в българските училища в САЩ.
Тихомир Стойчев подчерта и ролята на Асоциацията на българските училища зад граница, благодарение на чиято дейност бе създадена програмата „Роден език и култура зад граница” преди 2 години, осигуряваща финансови средства на българските училища в чужбина. Той сподели, че посолството във Вашингтон през тези 2 години е подкрепило всички училища, които са кандидатсвали по програмата и са отговорили на предварително зададените критерии. Всички те са получили финансова подкрепа, която, по негово мнение, се е отразила в положителна насока върху качеството на образователния процес в тях.
Боянка Иванова прочете и поздравително писмо от Ирина Бокова - Генерален директор на ЮНЕСКО по проблемите на образованието, науката и културата, в което тя подчертава мисията на българските училища извън пределите на родината.
Боян Кулов прочете поздравителен адрес от президента на България Георги Първанов, в което българските училища зад граница са наречен неугасващи светлици на просветлението и родолюбието. Българските общности в чужбина са неразделна част от настоящето на България и от нейното бъдеще, затова родолюбивото дело на училищата изисква уважение и подкрепа.
След това г-н Кулов в качеството си на председател на АБУЦ подчерта ролята на българските светилища зад граница. Тя се подчертава и от безпрецедентното присъствие на министър на образованието във форум за българските училища в чужбина. Г-н Кулов изрази становището си, че българските училища в чужбина са явление и неоспорим успех на България, затова той трябва да се защити и подкрепи. Необходимо е да се увеличава броят на българските училища в чужбина, да се създадат условия за нашите деца да изучават своя език и култура в най-трудния момент – момента на приспособяване за живот в една коренно различна среда. Той изтъкна и мотива за този форум - да се узакони постигнатото, да се работи за създаването на нормативна база по обучението по български език , история на България, география, за узаконяване на българските училища в чужбина. Г-н Кулов изрази и готовността на АБУЧ да участва в съвместна работна среща със съответните български институции, на която да представят техните конкретни текстове и срокове по нормативната уредба, касаеща образованието по български език в чужбина.
Васил Байрактаров – генерален спонсор на форума, който е и спонсор на всички седем училища в Чикаго, благодари на всички учители, че отделят от своето лично време, за да обучават българските деца. Той изтъкна ролята на българските училища зад граница за запазване на българската идентичност, както и разликата между етническите и американските училища. Според него тези разлики задължително трябва да се вземат под внимание при изработването на новите законодателни промени, касаещи училищата зад граница.
Снежина Мечева – директор на българското училище към Посолството в Лондон подчерта изключителното значение на този ден в историята на българските училища и поддържащите ги организации зад граница. Според нея АБУЧ е обърнала внимание на институциите в България към проблемите на българските училища зад граница, породени от недоглеждане. Защото тях ги е имало и ще ги има, въпросът е как и в какъв вид. Тя представи и официална статистика, според която в момента функционират над 180 училища в чужбина, частично подкрепяни от програмата „Роден език и култура зад граница”, параметрите на която непрекъснато се изменят и то не в полза на училищата. Засега всичките тези училища се намират извън закона. Г-жа Мечева изрази своето становище относно създадения от нашата държава регламент завръщащите се от чужбина деца да полагат изпит по български език и история, преди да постъпват в българско училище. Щом като е създала такъв регламент, държавата трябва да създаде и критерии, по които да се признава обучението, получено от българските училища в чужбина, счита тя.
Силвия Чифудова – директор на училище „Константин-Кирил Философ” в Атланта също призова да се извоюва статут на нашите училища. Тя спомена и печалната статистика, че българските ученици са най-неграмотни по роден език в Европейския съюз. Те използват повече латиница, отколкото кирилица, подценявайки българския език. Именно по тази причина, според нея, училищата зад граница имат мисията да съхранят кирилицата. Техните възпитаници заслужават легитимни дипломи, за да няма отлив на ученици и родители, за да могат тези светилища да имат свой дом.
Интерес предизвика и изказването на Камелия Конакчиева – Трибулен, председател на Асоциация „Български език – език европейски” в Париж. Тя разгледа основно проблема с нормативната  уредба на българските училища в чужбина – а именно, че няма такава. Тези училища, които се наричат лицензирани са само училища, които отговарят на някакви критерии, по които да получават пари от програмата „Роден език и култура” , но не са лицензирани и легитимни от юридическа гледна точка. Това се дължи на факта, че в България не съществува нормативна уредба, която да урежда статута на българските училища извън граница, с изключение на трите държавни училища.
Г-жа Конакчиева – Трибулен изнесе и факта, че в момента по програмата финансирането стига само до 9 400 деца, докато българските деца в чужбина са стотици хиляди. Тоест значителна част от децата не посещават училища и не изучават български език. Заради това тя призова държавните институции да не намаляват България, а да я увеличават чрез създаване на български училища зад граница.
Форумът продължи с обсъждането на още много парливи за българските училища в чужбина проблеми – за нуждата от адаптиране на учебното съдържание по български език, за необходимостта от усъвършенстване на националната програма „Роден език и култура зад граница”, за тяхното взаимодействие с българските обществени организации и културни обединения зад граница.
Със сигурност времето на форума не бе достатъчно да се засегнат всички проблеми на българските училища зад граница. Получените обещания от страна на представителите на българската държава, че и тази година свидетелствата ще бъдат подписани от посланиците успокоиха в известна степен нарастващото напрежение сред българската общност в САЩ, че децата ни учат в училища без статут. Това политическо решение обаче не узаконява училищата. Напротив – то създава неясноти дори сред самите преподаватели, някои от които изразиха становище на срещата, че не знаят какво означава лицензирано училище, след като няма такова по смисъла на закона.
Ред е на държавата да предприеме съответните действия по уреждане статута на българските училища зад граница. За да могат да съществуват законно и да изпълняват своята функция на центрове на българщината.



Стефка Христозова
в. „България”