Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Въпросът за качеството на преподаване и владеенето на български език от децата, живеещи извън пределите на България не е нов. Той възниква още по времето, когато се формират големите емигрантски общности и се създават първите български училища в чужбина. Родените и живеещи в чуждоезиково обкръжение деца, учещи в училищата на страната - приемник oбикновено получават знанията по български език вкъщи. Много от тях разбират и употребяват фрази и изречения, използвани в семейството, но се затрудняват да продуцират спонтанно дори и кратки изречения в нови ситуации.
Всеки от нас е ставал многократно свидетел и на сцени, в които  децата ни говорят на български език с родителите си, след което се обръщат към другарчетата си на английски. За тях българският език е езикът, на който общуват с възрастните, а английският е този, който им носи радост от общуването с деца.
Искам да споделя някои моменти, смешно-тъжни, които ме карат днес да поставя тези въпроси и пред вас. Ще започна с един пример от практиката си като преподавател по български език на деца, родени в Съединените Щати. Преподавам урок на първокласници-звук “дж“. Представям текста и картинките и прочитам “Джереми наметна шлифера си, обу галошите си и отиде да лови пъстърва“. Задавам въпрос: “Деца, разбрахте ли за какво се разказва, знаете ли тези думи?“ Вдига се една плаха ръка и момченце ми отговаря “Аз познавам една (става въпрос за думите) - Джереми. Той е от моето училище“.
Примери като този има всеки един от вас, който е бил поне веднъж в българско училище зад граница. Сигурна съм, че стоящите в залата колеги имат много да добавят и допълнят.
Защо е така? Анализирайки причините за тези парадокси, стигнахме до извода, че основните причини са две - недостатъчна езикова подготовка и липса на учебници и учебни материали, които съответстват на целите на обучение. Докато другите емигрантски общности имат много ресурси, ние, българите, разчитаме най-вече на неделните училища и знанията, които децата ни ще получат в този единствен ден на седмицата. Липсата на български детски градини и предучилищни групи за 3 и 4 годишни деца се отразява сериозно на речевите умения на децата в тази възраст.
Можем ли ние, учителите по български език, да направим така, че децата ни да идват с по-солидна езикова и академична подготовка в първи клас?
С тази нелека задача се е заел тимът от професионалисти и съмишленици на “Малко българско училище в Чикаго“. Малко преди началото на учебната година създадохме група за 3 годишни деца, която нарекохме “Чудесните -З“. На базата на популярни детски песнички, кратки приказки и драматизации работим върху формирането на речеви, социални и когнитивни умения у децата. Постепенно разширихме системата от ситуации, като включихме природен свят и математика. Резултатите - обогатен речников запас, активно използване на български език в общуването с деца, съставяне на повествователни и въпросителни изречения, преразказване на кратки приказки, участие в дискусии по определена тема. И може би най-важният от всички резултати е емоционалният комфорт на децата.
В работата с учениците от начален курс също се опитваме да приложим иновационни подходи - обучението се провежда в малки класове, прилагаме диференциран подход, даваме възможност на учениците да работят с избран от тях партнъор, да правят проекти и презентации. В методически план използваме инструментариума на преподавателите по чужд език, като подготвяме нагледни материали, съставяме книжки, илюстрираме. Определено можем да кажем, че часовете ни са не само уплътнени до секундата, но те са полезни и привлекателни за децата.
Всичко това със сигурност мотивира учениците ни, но първо - не е достатъчно и второ, е времеемко. А как да разпределим материала по български език и литература така, че децата ни да могат да се справят с него и да го усвоят до степен, приемлива при евентуално завръщане в родината?
Достъпност - може би това е ключовата дума! Да направим учебниците достъпни за децата ни и езикът, на който са написани да бъде живият говорим език.
Това, от което имаме нужда е стройна и единна система на преподаване и диагностика, изработена от учители с подобен опит. Имаме нужда от буквар за деца, живеещи в чуждоезикова среда, както и от съпътстващи помагала по четене и писане. Имаме нужда от разбираемо учебно съдържание с интересни текстове, красиви илюстрации и игри. Това ще мотивира децата ни да учат и да обичат родния ни език. И най-важното: време е  да престанем да римуваме българската дума училище с “мъчилище”, а да потърсим друга рима за това, нещо като американското “School is COOL”.


(Това изказване е направено на Форума на българските училища в чужбина, състоял се в Чикаго на 30 април 2011 г.)