Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

За Фолклорен танцов ансамбъл “ХОРО” се е писало толкова много, че е трудно вече да се намерят думи, които да го обрисуват и представят в още по голяма светлина в сферата на тази магия, наречена НАРОДЕН ТАНЦ. Всяка една нация, всеки един народ има своя НАРОДЕН ТАНЦ. Имали са го и индианците. Имали са го и прабългарите. Тамтамите на индианците са огласяли някога бреговете на езерото Мичиган, а гайдите поречието на Дунава. И ако стъпките са различни, то езикът на танца е един. И ако който пее зло не мисли, то който танцува нищо не мисли. Той се весели захласнат, омагьосан, потопил се в НАРОДНИЯ ТАНЦ.
В съботната вечер по инициатива на Ансамбъл “Хоро” в Българския православен храм “Св. Иван Рилски - Чудотворец” българите отпразнуваха Гергьовден с много танци и настроение. Фолклорният танцов ансамбъл ”Хоро” показа новата си програма, която подготвя за премиерния си концерт през 2012 година. С прекрасната си постановка те взривиха залата. Виковете на одобрение и аплодисментите дълго не стихнаха. Верни фенове на Ансамбъла, няколко американски семейства, отдавна заразени от магията на българския танц в Чикаго, не скриваха възхищението си и дълго ръкопляскаха. А тези българи, които не пропускаха всяка поредна изява на ансамбъла, с нескрито възхищение отбелязаха невероятния напредък в неговото развитие. Открояваха се вече танцьори, които играеха с лекота, наслада и любов. Интересни постановки от различни области на България грееха в прекрасните носии и вдигаха адреналина на българите. Упоритият труд на Ирина и Тодор Гочеви, ръководителите на ансамбъла, дава своите плодове и те са доволни. ( ... но няма да спрат дотук. Познаваме ги) Макар че можем да кажем, че ансамбъл “Хоро” е в стихията си.
Похвално е желанието на ръководителите да дадат възможност на желаещите да се докоснат до тази магия. Сложили фланелките с логото на ансамбъла, двайсетина нашенци показаха любовта си към българското хоро. Поели ръката на Иринка (както обичат да я наричат), те редяха стъпките на първия си танц, плахо приемайки първите аплодисменти.
Но няма по-заразяващо нещо от общото българско хоро. Тясна се оказа залата на Българската църква. До късно вечерта не спряха танците. Църковното настоятелство и Свещеникът се бяха погрижили да не липсва нищо. Най вече печено агнешко, зелена салата и българска ракия. Някога българите са празнували Гергьовден по три дни. В българско Чикаго, за сега два, но не се знае. Важното е да сме живи и здрави, другото е в кръвта ни.
Сякаш вчера беше, когато Ирина и Тодор Гочеви дойдоха в Българския православен храм ”Св. Иван Рилски - Чудотворец” и поискаха да се срещнат със Свещеника и ръководството. Желанието им да създадат танцов ансамбъл се прие спонтанно. Започнаха с много малък състав. И то само от момичета. Представителят на мъжете беше само Тодор. Много страдаше, защото му се работеше и имаше идеи. Трябваше да измине година и повече, докато се появят първите момчета. Отначало трима, после четири, пет... та даже бяха стигнали и до шест. Но бяха достатъчни, за да направят няколко запомнящи се танца от мъжкия фолклор. През това време дамският състав растеше. Жените ставаха все повече. Ирина вече имаше възможност за избор и смело погледна към по-мащабни и сериозни програми. Каквато бе “Легенда за хляба”. Един танцов спектакъл с много смело и добро представяне. Издържан технически, игрово и със самочувствие на обигран състав. Ансамбълът го видяха вече и в другите щати, видяха го и българите в Канада. И ако нещо липсва сега на този състав, това е голямата сцена. Само там ще видим неговият истински облик. И само там ще си припомним силата на българския фолклор, какъвто сме го запомнили на сцените в Родината и по света. Ето около какво би трябвало да се обединят нашите бизнесмени. Около едно  НДК в българско Чикаго. Един Дом на културата, с голямата сцена за изява на българските таланти.



Добри Карабонев
специално за вестник “България”