Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

В навечерието на най-светлия празник – Денят на славянската писменост и просвета модерната  сграда на църквата ”Сеинт Никълъс” в Елк Гроув Вилидж събра повече от 150 гости - от три поколения , които искаха да споделят празника с децата и учителите от „Малко българско училище в Чикаго”.
Часове преди празненството кипеше усилена подготовка - разместваха се столове и маси, подреждаше се, украсяваше се. Както всички училища, които не разполагат със собствена база, и ние трябваше да направим всичко така, че да изглежда сякаш сме у дома –цветя, плакати, български флагове. Првехме го, за да може всяко дете да каже с гордост „Това е моето българско училище”. Мисля, че успяхме. Сигурно, защото зад нас и с нас са най-отговорните родители и най-обаятелните деца, най-сърцатите представители на българския бизнес.
В приветствените слова се стараехме да не пропуснем някой - думата за благодарност е важна не само за тези, които са ни помогнали, но и за децата ни - те трябва да се научат да ценят добротата, за да бъдат един ден добри родители и граждани на обществото, в което живеят.
Празник на буквите, на книжнината, на нашата славянска същност.
А децата - толкова мили и лъчезарни!Започваме с обичаната от всички ни песен за приятелството –и рецитациите на  тригодишната Цвет , която „Всички букви ако знае, вече няма да играе” и Калина,която с буквите ще напише ”Българин и Свобода”. С аплодисменти окуражаваме песничките и манифестацията на групата „Чудесните-3”, стиховете на първолаците, Химна за Кирил и Методий, майсторските изпълнения на танцьорите от ФК ”Верея” (К.Маринов), група „Синчец” – фолклорната група към училището, съставът по модерни танци (С. Богоева).
Имаше и още- вкусна храна, приготвена от родителите и красиво изработени апликации от децата.
Децата, както винаги бяха в центъра и те определено почувстваха празника. Виждаше се по грейналите личица, по невъзмутимостта, с която очакаваха да се „оправи” техниката, за да могат да продължат танца си или за да кажат думичките си. Будните ни деца! Сигурно затова всички те минават с Отличен (6).



Живка Петрова
специално за в. "България"