Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Дъжд. Хубав летен дъжд. Така желан и чакан в тези горещи юлски дни. Като заваля, та две нощи. Валя,валя, като из ведро. Хубаво,ама продължи и в неделята. Уж да спира, ама се кротна от зарана и си ромоли бавно и полека, унесъл се сякаш в дрямка.
Неделя е. Пред Българския православен храм „Св. Иван Рилски – Чудотворец” в Чикаго ще има пикник. От ранни зори две агнета са изпружили крака и се въртят над топлата жарава. Миризмата на печено се носи низ дворовете наоколо и кара комшиите да извръщат глави зад оградите. Пространството под големите дървета се изпълва постепенно с маси и столове. Храмът се подготвя за пикника. А дъждът си вали, вали...
- Не бойте се, ще спре - излезнал пред църковните двери, каза Свещеникът, оглеждайки небето - до обяд ще се навали и ще спре.
- Абе, чул те господ, Отец, ама като гледам, май няма такова намерение - обади се някой.
- Я вижте, облаците се разкараха - посочи млад мъж - може пък...
- Може, може - отсече младата презвитера и се захвана да подрежда - ей го, просветва...
Дошлите да помагат в ранната неделна утрин за пикника притеснено разговаряха, попоглеждайки небето. А то май се засрами от упоритите българи и лека полека се укроти. Дъждецът понамаля, а няколко слънчеви лъча погледнаха зад един позакъснял облак и бавно изскочиха от него.
- Май Отецът ще познае - чу се глас - времето се оправи.
Наистина се оправи. Старият Свещеник позна. В своя почти петдесет годишен стаж той бе посрещал утрото не веднъж пред българската църква. Както в България, така и в Америка.
Вече е обяд. От неделния дъждовен ден няма и помен. Слънцето напича, сякаш иска бързо да заличи това, което дъждът стори от сутринта. Масите пред Българския храм се изпълниха с хора. Чуваше се весела гълчава. Музика огласяше двора. Усещаше се празнично настроение. Българите в Чикаго празнуваха Илинден. Извиха се и първите български хора. От големия надуваем замък ехтеше детска глъч. Стана весело и приятно. Както винаги на пикника пред Българския православен храм старият свещеник освети традиционния Илинденски курбан и отиде да посрещне своите гости. Да уважат празника на българите бяха дошли със семействата си Олдърмена Тимоти Кълъртон и мистър Ричард - служител в банковия сектор на Чикаго. Двете семейства хапнаха от българската кухня и я похвалиха. Усладиха им се българските кебапчета. А кехлибарената гроздова беше дълго дискутирана с традиционната шопска салата. Загледан в кръшното българско хоро, Олдърмен Тимоти не издържа и се хвана. Показвайки му стъпките, до него се нареди Хамид Русев. Стана весело, интересно. Надвесено над българския храм, слънцето се увлече и промуши лъчи през клоните на старите дървета.
Неделя. Българите в Чикаго празнуваха Илинден. Един хубав празничен ден, уважаван и тачен далеч зад океана от българската емиграция.



Добри Карабонев
Кореспондент на в. „България”