Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

През 1789 година президентът Джордж Уошингтън обявил 26 ноември за национален ден на благодарността. Почти сто години изминали преди празнуването на следващия национален ден на благодарноста, но междувременно много от щатите решили да отбелязват този ден като свой собствен празник независимо един от друг. Например щатът Ню Йорк започнал да го чества от 1830 година.
Празнуването на деня на благодарноста по начина, който ни е познат днес, е установен в кампания, започната от писателката Сара Джозефа Хейл, известна като авторка на популярното детско стихотворение „Mary Has а Little Lamb”. През 1863 година тя успяла да убеди президента Ейбрахам Линкълн да постанови, че национален празник за ”Деня на благодарността„ ще бъде отбелязван ежегодно последния четвъртък от месец ноември.
Ние, българските емигранти, като че ли успяхме да усвоим този ден на благодарноста. Само допреди три–четири години го споменавахме бегло и се опитвахме да го сравним с нашата „ПРОШКА”, но с течение на времето успяхме да разберем, че е коренно различен. И тези, които навъртяхме повече години зад океана, днес вече с разбиране и уважение го отбелязваме. Все по-често на този ден може да ти позвъни някой приятел, близък или пък приятелско семейство и да ти благодари за услуга, помощ или просто добра дума, която е получил от теб през годината. И на теб ти е приятно. Защото понякога добрата дума струва повече от торба жълтици. На този ден може да благодариш дори на себе си, че си успял да приравниш българската си диплома или че вече си в твоя нов американски дом-мечта.
Точно по такъв повод се напълни и новата къща на Симеон Гаспаров. За „Деня на благодарността” той бе поканил най-близките си приятели. В приповдигнато настроение дошлите си честитяха празника и си благодаряха един на друг. А за да не забравят гостите при кого са дошли, от уредбата се носеше любимата музика на Мони. Рокът е в кръвта му. За тази музика той може да ти говори с часове. И то така, че много е възможно след един такъв разговор да усетиш колко много ти е липсвала. А книгата му” Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин” е едно откровено проникване в магията на рока.
От пълната къща с българи и родния език, който слушаше около себе си, леля Петра бе най-доволна. Майката на Мони не можеше да се наприказва. Радваше се за сина си и не забравяше откровено да благодари и се похвали от снаха си. Като добър разказвач тя бе привлякла вниманието на писателите зад граница. Нейните весели случки от живота развеселяваха слушателите. Дори председателят на съюза, Георги Витанов-Богат каза, че тези нейни разкази са готови да влязат в първия български „Алманах” на „Съюза на българските писатели в Америка и по света”.
Ние, българите, обичаме да празнуваме. Можем и знаем как. А това, че тук в Америка приемаме с разбиране един такъв празник като „ Деня на благодарността”, може само да ни радва. Вероятно защото носим културата в себе си.



Добри Карабонев
кореспондент на в. „България”