Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Слънцето обаче напичаше и бързо изсушаваше асфалта.
- Мамо, ще спираме ли в Ябланица - обади се Мирко.
- Ще спрем, защото чичо ти Боги не е идвал отдавна.
... Поразходиха се и Богомил си спомни, че бе идвал като ученик. Нищо не се бе променило от толкова време. Купиха си халва, поразгледаха магазините и потеглиха отново. Подминаха табелата за Гложенския манастир, като се разбраха, че утре може да се разходят до него. Село Гложене остана бързо зад тях. Надупчената табела за Тетевен се бе лъснала от дъжда и всички дупки от куршумите си личаха ясно по нея. В Тетевен решиха да не спират. Богомил караше бавно и разглеждаше местността от ляво и дясно. Впечатли го красивата природа покрай реката. На един завой намали и се вгледа в чистите води на бягащата река. Тя се мяташе бурно по безбройните камъни, подаващи се над водата.
- Много е красиво - каза той - бях позабравил тази красота на природата в родината си. Тази гледка много ни липсва в Америка. Има я, но е на много майли път от Чикаго.
- Наистина е хубаво - каза Бети, облегнала се на стъклото - това е моя роден край. Обичам си го и се гордея с него. Цялото ми детство е преминало тук. По баирите, гората, ливадите... божичко, колко беше хубаво. Живот безгрижен, на воля, без страх...
- Мамо, виж, риба - сочеше през отворения прозорец Мирослав към реката.
- Ами да, има. Нали си виждал рибари да ловят - каза Бети.
Стигнаха отбивката в ляво и закатериха по стария, тесен път нагоре. Беше почти изсъхнало. Само встрани от пътя влагата продължаваше да се изпарява. На много места водата беше влачила клони, които бяха останали по наклона на пътя. Богомил заобикаляше по-големите, а малките пращяха под гумите на тежкия джип. Когато стигнаха завоя, след който трябваше да преминат през гората, видяха две спрели коли на пътя. Пътниците бяха излезли и разговаряха пред колите. Когато наближиха, видяха, че една голяма част от пътя е почти зарината от ситни камъни, пръст, листа и много клонаци, които водата е свлякла от горе. Богомил спря зад колите и изключи двигателя.
- Мирко, слизай да видим какво ще правим - каза Богомил и излезе от джипа.
- Оле, майко, няма да можем да продължим - каза Бети и също тръгна да слиза - ще трябва да оставим някъде тук колата. Леле, ами багажа.
Богомил отиде напред и разгледа сипея, който бе заринал пътя. Мирко плътно до него също гледаше, като чакаше да чуе какво ще каже чичо му Боги.
- Мирко, какво ще правим? Ще се предаваме ли - сложил ръка на рамото му, каза Богомил.
Мирко повдигна рамене, гледайки отчаяно затрупания път. От едната кола малък “ФИАТ УНО” започнаха да свалят багажа. “РЕНО”-то пък започна да обръща. Пътниците си говореха за някакъв друг път, от другата страна, но трябвало да се слезе до главния път.
- Никакво отстъпване - каза Богомил - така ли е Мирко.?
Ние с американски джип ли сме или не.
- Ама ще може ли да минем - вдигмал глава, го гледаше със светнали очи
Мирко.
- Разбира се, че можем, няма да се излагаме - каза Богомил и тръгна към джипа. Мирко беше възбуден от вълнение и бързо заподскача покрай него. Изтича при майка си и възбудено заобяснява, че ще минат, защото са с американски джип. Бети погледна към Богомил, който с жест показа, че нямат проблеми. Качиха се в колата и Богомил я придвижи до насипа.
- Така. Сега да видим кой лост за къде е -  каза той, вгледан в малките лостчета до големия скоростен лост - предно, задно... а, това е и за двете предавки. Мирко, нали си помощник. Казвай кой лост да включим. Този е да ни теглят двете предни колела, а този е за задните. А с това лостче всичките стават двигателни. Какво ще кажеш, каква мощност да му дадем?
Мирко попиваше всичко, което Богомил му показваше. Беше страшно впечатлен от възможностите, които имаше този джип. Не можа да отговори на въпроса и погледна объркано. Бети също наблюдаваше и слушаше внимателно, следейки с не по-малък интерес и разговора между двамата “пилоти”, които се готвеха сякаш да излетят. Напуши я смях, наблюдавайки сина си как се разпалва.
- Ще му дадем пълна мощност да му изпробваме силите, искаш ли? - направи се на възбуден и Богомил.
- Искам - каза Мирко и проследи ръката на Богомил.Чу как малкото лостче за четирите колела леко щракна.
Джипът пое към насипа и се покачи с предните колела, които превъртяха няколко пъти, но издърпаха напред. Богомил подаде малко повече газ и колелата едно по едно започнаха да се окопават в мекия насип, докато достигнаха твърдата настилка. Двигателят се форсира и изпод гумите захвърчаха камъни и клони. Зяпачите от двете коли побягнаха, пазейки се. Богомил видя какво става отзад на огледалото и намали малко оборотите. С равномерно ръмжене и поклащайки се, бавно напредваха. Предните колела преминаха и стъпиха на чистия път, като рязко дръпнаха напред. Джипът изкочи целият и изфорсира. Богомил настъпи нарочно педала и той изрева още веднъж, след което се укроти.
- Е.е.е... майко, видя ли, видя ли колко е мощен този джип - развика се Мирко.
- Видях - радваше се на емоциите на сина си Бети.
- Видя ли Мирко какво значи американски джип - сериозен каза Богомил и се обърна към Бети - какво ще кажеш да вземем багажа на тези хора. Като гледам, май че има още доста път.
- Ами почти километър е - каза Бети, ако искаш да се върнеш и да ги вземеш. Те са седем, точно на веднъж.
- Добре, кажи им, че ще се върнем с Мирко, да ни изчакат.