Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

На разсъмване Не се почувствах грешница, защото животът бе преглътнал обещание... Навярно и на теб ти върна двойно. Годините ли? Те са без значение... Свещта подсказа жадното горене... Не беше от излишна куртоазия. Тя просто ни подсети, че е време... Не се измъчвай. Никой не наказахме... Прибрах грижливо грешната си блузка. Ще я запазя. С аромат от теб е. Сега е малко чоглаво и пусто... Сега ме вписва праведница времето. Нима не е така? Това, че взехме една прашинка, в бързане, от слънцето... Ако не бяхме - щеше да е грешно! Денят почуква. С образа ти - съмва се.	Малки къщички Малки къщички, свити, очакват в снега. Пушат топло, а нямат комини. И защо ли, защо ли навяват тъга? Малки къщи с надеждици бели. Не кроят в тях, не шият мечти за света. Светят вечер със малко прозорче. Там изричат: красиво се стели снега. Не обсъждат пакети и борси. В тях приготвят подаръци - дребни неща. Там е топло дори без камина. Малки къщички тихо въздишат в нощта. И очакват добрата година.

Може би... Може би, може би, ще настъпи... Някой в сън - ще премине в съня. Други - будни, без шанс за пролука да извикат: какво е това? Ще е миг - светлина в светлината. Мрак във мрак. Тишина в тишина. Като сито ще стане земята. През отвори, ще минем натам. Ще се плъзнем по стона космичен. Неотсяти, ще тънат във мрак. Може би... Не, за дати не питай. В теб е кода за светлия праг...	Слънчево... Асфалтът е изпълнен със слънца, със къщички, човеци и оградки. Опитвам да не стъпвам върху тях. Две кладенчета ме поглеждат плахо. Една ръчица ръси светлинка. Декември точно днес, е леко сприхав. Чертичка за носле и за уста. Дете на коленца света усмихва.

Когато звъняха камбаните... Тя знаеше - елхата в къщи свети. Усещаше, че лъха на сладкиш. И помнеше, че дните постни бяха. Гласът й шепне: Трябва да вървиш. В две ранички приготвила прилежно - Лекарства. Спирт. Консерви между тях. В града им днес е празнично и снежно. А, тук - боклук, комари на рояк. Във лодката едва побра багажа. Лодкарят - малко повече от пет. И вярваше, че Бог им беше стража. Бе сигурна, че Той върви напред. Притвори клепки, а гладът се шири. Но пазеше трохичките за тях. Там горе някой тихичко умира. Тя няма право да бленува хляб. Пристигнаха. И след лодкаря свърна. Препъваха се във камари смет. Прекрачи прага и попита: сън ли е? Кураж си даде: всичко е наред. В парцалено легло очи горяха. Ръка изсъхнала виси отпред... Тя чуваше... камбаните звъняха. Далеч оттук, разчупват хляб с късмет...