Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Пожелание Изтичат и последните минути. А утре ще се съмне, както винаги. И не съвсем, защото е Честито. Честито, че дочакахме годината. Честито, че излязохме от старата. Като ненужна кожа я съблякохме. От утре всичко пак ще се повтори. И зимата. И пролетта. И лятото. Навярно ще сме същите - пак грешните. Усмивките - клеймо ще са по чашите. Ще ги измием сутринта. А вещите - ще подредим прилежно по долапите. Изнизват се последните секунди... Щастливи сме. Поглеждаме се ласкаво. Честито! А когато утре съмне - дано да се намерим и пораснали.	Още енергия... Във първи клас тръгни. Не се шегувам. Върни си всеки миг от този ден. Със чантата, с букета и със мама. За втори път мини - благословен. Спомни си - как ухаеха цветята? Жуженето на гласовете в час. Съседът ти с лунички по нослето. Кутията с моливи. Блока с гланц. Спомни чина си - прясно боядисан. И дупчицата малка, по-встрани... Сега се вслушай - май, звъни звънецът... Дежурният ли каза: клас, стани?

Обич до обич Най-тежката орис - да бъдеш длъжник на детето си. Пропусната нежност не можеш да върнеш назад. Когато очаква да сложиш небе до небето му ти вечно забързан прелиташ над жадния свят... Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани. Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш. Живот си му дал. Не това... Не това е достатъчно. Когато се буди - те чака до него да спреш. Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро - Обичам те. Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик. Спестената нежност към рожбата лесно изтича. И после оставаш с най-тежката участ - длъжник.	Над Ерос си Какво си - наказание, награда? Кога започна шеметният плен? След огъня попивам твойта влага, за да избухне нов вулкан във мен. * Криле разпервам... и до теб потрепвам. Без звук те чувам как кръвта зовеш. Магия си. Сломена ти нашепвам - над Ерос си поне с едно небе...

Искам да ти пиша... Отива си декември... Ще въздъхне март... Надеждата измръзнала отново ще покълне. За бурите в душата ми навярно си узнал? На късната любов познах добре цената. И късна и последна е. Говори ли ти нещо? Би сетната камбана, за сетния пожар... Прескочихме вечерята със рози и със свещи. Изваяхме си с думи - светилник и Олтар... Понякога посягам, най-сетне да ти пиша. За нощите. За дните ми изпразнени без теб. И всеки ред ще бъде изпълнен със - обичам те... Защото знам цената на късната любов.