Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

- Чудя се как си успял да запазиш чувството си за хумор, след като ми каза, че в живота ти е имало много тъжни моменти. Нима те не са оставили някаква горчилка в теб? Не си ли се почувствал смачкан от собствената си съдба?
- Смачкан е меко казано... Какво съм изживял, аз си знам. Знам и колко нощи не съм спал, мислейки за отмъщение. Кроех планове за мъст като луд, по цели дни и нощи. Купих си пистолет, защото исках сам да отмъстя. Но се оказа, че убиец не става от мен. След това платих на убиец... и докато се лутах, обзет от злоба, господ се намеси и ги наказа.
- Ще ми разкажеш ли какво се е случило - обърна се отново към него Бети - разбира се, ако това не те натъжи.
- Знаеш ли, когато се връщам отново със спомените си назад и премислям всичко, което се случи преди три години тук, в България, се усещам не толкова натъжен, колкото обиден до болка от предателството на хора, с които съм бил близък. Това чувство винаги ще ме измъчва и остане в мен - Богомил повдигна възглавницата си и се облегна по гръб. Отпи глътка от чашата си и леко се замисли - защото разбрах колко е страшно сега в България да си само един обикновен поданик на страната си. А тогава ние си бяхме дошли с намерението да разучим възможностите за връщане и евентуален бизнес, който аз бих могъл да развия. Съпругата ми като лекар искаше да си работи в България. Не и понасяше атмосферата в американската болница. Не приемаше лечението като своего рода бизнес. Това постоянно надлъгване със здравните застрахователи я беше отвратило и изнервило. На четвъртия ден от пристигането ни в България бяхме поканени от наши общи стари приятели на кръгла годишнина от сватбата им. Беше много приятно парти. Почувствахме се сред свои, както се казва. Не бяхме си идвали повече от шест години. Беше ни много хубаво, но... до онзи момент, когато един сервитьор не ми донесе един плик. От написаното вътре в него разбрах, че жена ми е отвлечена и трябва да платя до девет часа същата вечер петдесет хиляди, за да я върнат. Накратко ме съветваха да не ползвам услугите на полицията. Имаше телефонен номер за връзка. Първата ми реакция беше, че трябва да изтегля веднага парите и да освободя жена си, като се постарая да няма усложнения. Свързах се с телефонния номер и се разбрах за предаването на парите. Това стана към седем часа, а до девет часа мястото беше променяно още три пъти. Последно остана паркингът на мотел ”ИХТИМАН”. С колата на мой приятел потеглихме за мотела. Когато подминахме ВАКАРЕЛ и започнахме да се спускаме по наклона към ИХТИМАН, две бясно каращи коли ни изпревариха. “Пак има залагания.” - каза тогава моят приятел и ми обясни накратко, че почти всяка вечер от детелината на ВАКАРЕЛ до мотел ИХТИМАН се разиграват големи пари. Или най-малкото първият, който пристигне, печели колата на другия. Тогава това не ме интересуваше. Малко по-надолу по магистралата видяхме от далеч, че гори автомобил. Като се разминавахме с катастрофата забелязахме, че отстрани имаше обърната още една кола. “Тия копелета са си намерили майстора.” - каза моят приятел, докато отминавахме. На паркинга пред мотела чакахме повече от три часа. Телефонът, който имах за връзка, не отговаряше. Притесних се. До този момент смятах, че давам парите и спасявам жена си. Нищо друго не ме интересуваше. За съжаление, докато аз чаках на паркинга и стисках петдесетте хиляди долара в найлоновия плик, жена ми е била вече мъртва...
- И.и.и. - слушалата досега тихо, Бети се стресна и изправи с ръка на уста - божичко... защо, нали са искали парите?
- Да, и ще видиш колко си приличат двете отвличания.На жена ми и на сина ти. Само че при мен е с трагичен край.
- Богомиле, съжалявам, че поисках да ми разкажеш... нека спрем до тук.
- Не, хубаво е да чуеш всичко до края... Когато след няколко дни се наложи да се намесят полицаите, чух от следователя най-гадната история, за която никога не бих си помислил... На партито, според някой, под влиянието на алкохола, четирима от моите приятели решават да отвлекат на майтап съпругата ми. Да поискат откуп, аз да го платя и след това да ми върнат жената и парите, като всичко премине под формата на майтап. Да, но не така е мислил един от тях. Неговата цел са били парите и той започва да “играе” съвсем на сериозно. Телефонът за връзка е именно неговия. Той е искал тези пари и щеше да ги вземе. Но за съжаление, съдбата не е била на страната на жена ми. На път за мотел ИХТИМАН свършва бензинът му. Той оставя колата в страни на магистралата и отива за бензин. Жена ми е в колата, както се разбира по-късно, завързана. Тази кола се е явила като мишена на бясно летящото по наклона БМВ. Това е една от двете коли, които ни изпревариха. При зверския удар, БМВ-то отхвърля колата с жена ми и я преобръща няколко пъти. Тя намира смъртта си, заклещена от ламарините. Онзи кретен, “състезателят”, обаче изхвърча от горящата си кола и се отървава само със счупена ръка и охлузвания. Оказа се, че е син на местен баровец и делото забоксува в негова защита. Оправдаха го напълно. Вината се стовари изцяло върху този, който бе оставил колата. След година и три месеца той бе осъден на шест месеца затвор, които въобще не ги лежа. Тогава се зарекох, че ще отмъстя лично. Както ти казах, купих си пистолет. Имах възможност няколко пъти да го застрелям. Но не можах да вдигна пистолета. Тогава наех убиец. Но няколко дни след това този изрод загина от взривена бомба в асансьор, в компанията на известна софийска мутра. А синът на местния баровец също бе наказан от съдбата. В нова катастрофа едвам оживява, като чупи и двата си крака. Остана в инвалидна количка. Реших, че и двамата получиха това, което заслужават. Съдбата им бе отмъстила, вместо мен.
Но след това и моят живот се промени. Върнах се в Америка, затворих се в себе си и се зарекох, че България вече не съществува за мен. Заживях сам. Отдадох се изцяло на бизнеса, обръщайки гръб на миналото. Но с течение на времето усетих как самотата ме изнервя. Станах член на ловния клуб. Запознах се с нови хора и животът потече бавно и ритмично отново...
Бети се беше сгушила до него, с глава до гърдите му. Той не виждаше лицето и от косите, които се бяха разпиляли, но забеляза, че тя повдигна ръка и забърса с длан очите си. Беше плакала. Богомил прибра с ръка косите и погали мократа и буза.
- Божичко, колко лесно може да се промени живота ни. И колко безсилни можем да бъдем. В един миг всичко се преобръща. И виждаш изведнъж как колелото се завърта и те дърпа назад до изходна позиция. Изживях го, така че те разбирам напълно... Все си казваме, че съдбата ни е такава, тя така е подредила живота ни... но нима тези твои мними приятели са част от съдбата ти, нима и този студент, дето отвлече Мирко, е част от моята съдба... не, мисля, че злото в хората няма нищо общо с нея. Доказано е, че да сториш зло на някого е по-лесно, отколкото да му направиш добро. Жалко, но е така... Извинявай, че пожелах да ми разкажеш... знам колко е тежко, когато си спомняш всичко това отново... извинявай.
Докато Бети говореше,.Богомил галеше косите и. Бяха меки и гладки, на дълги гъсти кичури, с аромата на жена.
- Заспивам...  хубаво ми е така. Остани при мен да се топлим - прошепнаха устните и, пое си дълбоко въздух и притисна глава до гърдите му. Той продължи да я гали, гледайки я замислено.
... Тя заспа бързо и се унесе. Топлата и гръд равномерно се повдигаше. Сънят и бе спокоен и лек. Богомил внимателно се надигна, отмести главата и от гърдите си и стана бавно. Зави я добре с одеялото, отметна падналите коси върху лицето и, наведе се и докосна леко устните и. Тя се усмихна в съня си и мушна ръка под възглавницата. Богомил тихо излезе от стаята.
Наля си в чашата уиски и запали цигара. Загърна се с якето и излезе на чардака. Седна на пейката и смукна от цигарата. Димът нахлу в гърдите му заедно със студения  въздух. Голям, шарен котарак притича по перилата и скочи на пейката до него. Замърка и се загали. Богомил го почеса между ушичките и той положи глава на коляното му. Пушеше бавно, пиейки на малки глътки уискито си. “Дали пък от тази вечер няма да променя живота си...” - замисли се той - “господи, обичам я тази жена.“ За кой ли път си казваше... влюбен беше в нея. Как и защо, така и не намираше отговор... мислеше за нея и я търсеше и в съня си. И му беше хубаво, страхотно усещане за нещо ново. Допуши цигарата си, загаси фаса и побърза да глътне уискито от чашата. Изведнъж страшно му се прииска да бъде при нея. Стана и се раздвижи. Беше станало още по-студено. Краката му изстинаха. Топло му беше само на бедрото, където котаракът се бе сгушил. Погали го и му каза да се прибира и той на топло. Сякаш го разбра. Изправи се, протегна се за миг и бързо притича надолу по стълбите, към двора. Богомил побърза да си влезе и затвори вратата. Беше студено навсякъде. Забравил беше, че може да бъде толкова студено в една къща. Сега сигурно в гаража му в Чикаго е по-топло от тук. Минавайки покрай вратата на Мирко, я отвори и видя, че одеялото му се бе смъкнало от леглото. Влезе и го вдигна.