ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

ОТКЪС 133

продължение от предишния брой

А хилядите хотели, боядисани в различни цветове, изглеждаха като красива рисунка с пастели, нарисувана от талантливо дете.
- Божичко, колко е красиво - каза Бети, загледана в красотата, откриваща се от височината на полета.
Още на пистата усетиха горещия полъх на вятъра. Побързаха да се качат на летищния автобус, в който бе приятно хладно. В просторните салони на летището също бе хладно и приветливо. Бързо оформиха формулярите на туристическия пакет и излязоха под огромната козирка, за да изчакат появяването на туристическото автобусче на техния организатор. Не бе изминала и минута, когато синьото автобусче с жълтия надпис “АМОКО” се появи и Богомил вдигна ръка. След двайсетина минути бързо каране по широките магистрали автобусчето влезе в голям паркинг, където огромният надпис ”АМОКО” ги посрещна, огрят от горещите слънчеви лъчи. Служителите ги дариха с дежурните усмивки и също така с усмивка им връчиха ключовете на колата. Бързо намериха светло-синия “COUGAR” на паркинга и качиха малкия куфар и спортния сак .
- Искаш ли да караш - предложи усмихнат Богомил, познавайки страста на Бети към шофирането.
- Не, моля те, карай - каза откровено тя - като видях отгоре тази плетеница от магистрали и ми стига, за да се панирам. Чакай малко да се окопитя. Ти карай, на мен още всичко ми е много чуждо и интересно. Виж, моля ти се, на автобусната спирка има вентилатори. На улицата. Боже, ако кажа на някой в България, сигурно няма да ми повярва.
Богомил изведе спортния “COUGAR” на магистралата и настъпи педала. Бети продължаваше да се впечатлява през прозореца. От височината на виадуктите гледката към града беше като картина. Тази палитра от красиви цветове върху сградите създаваше настроение и желание за живот. Бети го усещаше вече върху себе си. Беше я обзело някакво любопитно спокойствие. Усети, че до такава степен се беше отпуснала, че в главата и нямаше място за никакви други мисли.
- Виж какъв огромен кораб - каза Богомил и посочи към пристанището - сигурно е някой от туристическите лайнери, които вероятно потеглят от Маями.
- Уау...у...у... наистина е огромен - каза Бети, извърнала глава натам - сградите на пристанището са като кибритени кутийки до него. Има шест палуби.
- И сигурно три или четири надолу в корпуса - допълни Богомил - това си е един десет етажен жилищен блок.
Отминаха пристанището и се престроиха за лев завой. Големият широк път, който трябваше да ги отведе до хотела в МАЯМИ БИЙЧ се виеше между реката и океана. Огромни, красиви хасиенди в пъстри цветове, затрупани от зеленина, се редуваха покрай краибрежния булевард. Всички бяха с красиви сводове в подчертано испански стил. Снежно-бели катери се бяха кротнали до брега пред всяка къща.
- Ето го и нашият хотел - каза Богомил и намали скоростта.
Големият петзвезден хотел отразяваше грейналото обедно слънце с огромната си стъклена фасада. Не беше много висок, може би десетина етажа, но пък беше интересно разчупен на няколко нива. Около него имаше доста по-високи, които се опитваха да хвърлят сянката си отгоре му. Спряха под сенчестата козирка и свалиха багажа си. Оставиха колата отпред и влязоха в хладната зала на хотела. Пиколото ги поздрави и каза, че ще се погрижи за колата.
Асансьорът плавно спря на шестия етаж и тихо разтвори вратите си. Апартаментът с номер 606 беше почти в края на коридора. Богомил вкара картата в тесния процеп и леко метално изщракване подсказа, че вратата е отворена. Апартаментът грабна Бети още от вратата. Всичко беше в бяло с лек синкав оттенък на пердетата, кувертюрата и дамаската на мебелите.
- Божичко, сигурно така изглежда рая - почти на себе си каза Бети, като освободи краката си от леките обувки - невероятно приятна обстановка.
- Ако искаш да го приемеш така, нямам нищо напротив - каза Богомил и също освободи краката си от белите маратонки - даже ще ти помогна да се адаптираш по-бързо. Например с чаша студено шампанско.
Той отиде до хладилника и извади бутилка шампанско, красиво завита в светлосиня копринена кърпа и привързана с бяла панделка. Взе от бара две високи чаши, наля от студената пенлива течност и отиде до Бети. Тя бе седнала на широкото легло в спалнята. Разглеждаше красивата кошничка с шампоани, сапуни и парфюм с марката на петзвездния хотел. Малка картичка ги поздравяваше с “WELCOMЕ TO MIAMI BEACH.“
- Ето и от елексира на свети Петър - подаде и Богомил чашата и се чукна с нея - да пием за осъществената мечта на ученичката Бети.
Бети стана и чукна леко чашата си с Богомил, отпи глътка от студената течност и се притисна до него. Той я прегърна със свободната си ръка и пое бавно устните и, които го очакваха. Целунаха се няколко пъти, след това с чаши в ръка излязоха на голямата тераса. Гледката беше неописуема. Огромният океан беше притихнал. Само тук там подскачаха бели вълнички, които изглеждаха като малки зайчета, които притичват по необятната зелена повърхност. Освен ширналата се водна покривка, друго нищо не се виждаше до хоризонта. Нямаше кораб, нямаше платноходка... имаше вода... вода... и вода. До където ти виждат очите... На терасата беше горещо. Не помагаше и опънатата тента над нея. Беше невъзможно да стоиш отвън. Прибраха се бързо в хладния апартамент. Бети дори успя да се изпоти... Реши да си направи един душ. Разхвърля се бързо и по бикини се вмъкна в банята.
- Е.е.е.е.е... - долетя гласът и от вътре - аууу... това е върха...
Богомил бавно отпи от шампанското си, като се усмихна на Бетините възклицания.