ОТКЪС 134 продължение от предишния брой
Знаеше какво има в баните на тази категория хотели, затова не се изненада от виковете и. Допи шампанското и стана. Съблече се, взе бутилката с двете чаши и влезе в банята. Бетина се беше излегнала в джакузито, а усмивка на задоволство бе застинала на изпотеното и лице. Той остави бутилката и чашите и се наведе над нея. Тя го гледаше през притворените си големи мигли и бавно разтвори устните си. Богомил ги пое със ръмжене и прехвърли крака в бълбукащата гореща вода. Придърпа Бети в прегръдката си и зарови лице в набъбналата и гръд.
Завити с белите хавлии, двамата шумно излязоха от банята. Бяха престояли вътре повече от час. Бети се заливаше от смях, а след нея Богомил правеше опити да се обяснява, държейки все още недопитата си чаша.
- Добре, искаш ли да се обадим на Кети и да я питаме - продължаваше започналия смешен спор Богомил...
- Не, защото в България отдавна са си легнали и току виж сме прекъснали някое приятно занимание на семейство Въжарови - каза Бети и подви голите си крака под себе си, потъвайки в големия фотьойл - аз обаче усещам, че умирам от глад. Дали да не си поръчаме нещо от ресторанта? Знаеш ли, че не ми се излиза никъде. Какво ще кажеш? Това джакузи ми дръпна силиците.
- И на мен, но мисля, че палавницата в него повече... изстиска ме като сюнгер...
- Леле, и се оплаква... - нахили се Бети и запрати възглавницата от канапето по него.
- Как няма да се оплаквам - смеейки се, вдигна ръка да се предпази от летящата към него възглавница - за малко да се удавя.
След като прелетяха още няколко възглавници по посока на Богомил, той вдигна ръце и поиска примирие. Получи го, след като хвана телефонната слушалка. Поръчаха си храна и се изтегнаха пред телевизора. И двамата задремваха, когато на вратата се почука...”ROOM SERVISE“, чуха да казва мъжки глас...Бети загърна хавлията си, а Богомил стана да отвори. Млад мексиканец вкара отрупана количка с купи, салатиери и още десетина разновидни по форма съдове, които блестяха с никелираната си повърхност. В хола на апартамента замириса на препечени филийки, масло, топли пържолки и запържен лук с дробчета. Едвам дочакаха мексиканеца да затвори вратата. И двамата изръмжаха и се наведоха над количката. Под тежкия метален капак на кръглото блюдо, няколко крехки пържолки се гушеха в голямо количество задушени зеленчуци. Бети не издържа и бързо потопи парче филийка в мазнинката.
... Събуди се първа. Отдавна не бе имала такова усещане. Да се събуди от необичайната тишина. Невероятно тихо беше. Стана и отиде в хола. Отмести пердето и погледна навън. Пред нея се разкри невероятна картина. Слънцето бе изплувало от океана и очертало огнена пътека, която проблясваше върху огромната водна шир. Сякаш милиони въгленчета бяха изсипани и разстлани в очакване на нечии нестинарски крака. Бети трудно отдели поглед от красивата гледка. Реши да си направи кафе и да излезе на терасата. Отиде до барчето и скоро с димяща чаша в ръка излезе навън. Гледката продължаваше да е впечатляваща. С периферното си зрение обаче забеляза, че на съседния балкон имаше някой. Обърна поглед и видя фигурата на млада и доста хубава жена да стои изправена неподвижно и със затворени очи срещу слънцето. Беше по монокини и много хубави гърди. Бети леко се оттегли, решавайки да не пречи на сутрешното занимание на жената. Прибра се и погледна в спалнята. Богомил се излежаваше с ръце под главата си.
- Добро утро, как спахте, сър - каза Бети,облегната до вратата с чашата кафе в ръка.
- Добро утро, лейди, благодаря, чудесно. Сънувах, че ме събуждате с целувка и чаша ароматно кафе - каза Богомил все още от леглото - но когато се събудих, не само кафето го нямаше, ами и прекрасната ми съпруга.
- О.о.о..., сър. Дано не сте страдали много, отивам за кафето Ви - изигра прекрасно ролята си Бети и завъртя дупето.
Богомил се разкърши с няколко лицеви опори и с чашата кафе се отправи към терасата.
Ела да си изпием кафето навън, сега е много приятно - каза той и я чу да казва...
- Идвам, само да си досипя кафе...
Бети застана до стъклената преграда и зачака. Богомил излезе навън и отиде до малката масичка между шезлонгите. Остави чашата си и посегна да си извади цигара, но видя съседката и се притесни. Понечи да се обърне, но вероятно тя го беше забелязала. Защото го чу да я поздравява. Започнаха разговор, който Бети не чуваше от вътре. Отиде и си наля още кафе и излезе на терасата. Комшийката се беше приближила до преградния парапет и водеше усмихнат разговор с Богомил. Беше наметнала лек копринен халат, под който хубавите и гърди леко се поклащаха.
- Муци, имаме си съседи от Русия. Запознай се, това е Олга. Мъжът и Виктор още спи. Пристигнали са снощи - даде събраната информация Богомил.
Бети се запозна. Рускинята говореше превъзходен английски. Поговориха още малко и се разбраха, че ще пият някой ден заедно кафе. След това тя се усмихна красиво и се прибра.
... Доста по-младите от тях руснаци им допаднаха и често вечеряха заедно и участваха в безкрайния нощен купон на МАЯМИ БИЙЧ. Дори на няколко пъти се къпаха голи в океана през нощта. Това беше едно от върховните удоволствия от нощния живот на МАЯМИ БИЙЧ. Водата през нощта, за разлика от деня, беше идеална за къпане. На огромната плажна ивица пред хотелите нощем имаше повече хора, от колкото през деня. Мъжът на Олга, Виктор, се оказа невероятен организатор на развлеченията. Успяха да излязат и в открития океан с яхта, която наеха и прекараха там целия ден. Олга и Бети подложиха голи гърди на слънцето, обилно намазани със защитен крем. А Виктор и Богомил пресушиха няколко бутилки бяло вино, докато хвърляха зарове на табла.
Продължава в следващия брой...
Добри Карабонев(откъс от романа “Да намериш себе си”)
