Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Песен в студената пустиня... В пустинята е толкова студено... За нощ размества вятърът била. А пясъкът игли забива в мене. И как боли, и как кърви гръдта... Безмилостен е, дразни го викът ми. Ядосано небето скрива в прах. Прехапвам устни. Всичко в мене тръпне. Изчезват дюни. Сменят ги плата. Сега, когато жегата е спомен, през нощите намята плащ студът на себе си... А аз оставам гола. Със пръсти смятам - времето броя. Откривам - януари е настъпил. Отнейде, като в сън, примамва глас... Зовът на Мъж кънти под объл купол. Очаква мен - Пустинната жена.	Златно-синя следа В памет на Дамян Дамянов На болката отвърна със любов. Раненото сърце превърза с песен. Обиден се разбърза за Отвъд. А беше рано. Беше цветна есен. Красиво е под твойте небеса. Докосвам златно-сините дървета... Нагазвам в златно-синята трева... И тихо коленича пред - Поета.

Опит за диагноза Моят град диша трудно. Задъхва го смог. Натежал е, но не на години. Като възраст е в статус - сравнително млад. А по външност - напомня за криза. С булевард към Европа - успешен байпас. За момент, после пак исхемия. Коронарно увреждане - бедност и глад. Банки, лукс и гета върху тиня... Натъжен е градът ми. Не прииждат ята. По площадите гълъби няма. А гласът на камбаната в шест вечерта не разлива покой, а тревога...	Първо кокиче Като напролет клоните белеят. Еднакво е - от ябълка до дрян. Но, не от цветове, от сняг тежнеят. Прозорчето мъгливо милва с длан. И пак се взира. Още по-далече. По пътя стига с поглед до рида. И тихото е смръзнато и млечно... Пролайва куче ниско до плета. Жаднее да подиша ранината. Наметната Гергана вън кръжи. Усеща тегота, но е за кратко. Кокичето я трогва до сълзи.

Вечният смисъл Пингвинче дребно, бръмбарче в трева, трошица светлинка, от Бога радост. Едно човече пълнеше света със вечен смисъл. Вечерта - със сладост. Проправяше със мънички крачка - от святост и от щастие пътечка. Бащата го прегърна, засия. А стъпките ни - стъпчици поеха. И станахме с частица по-добри - нощта, Земята, къщите, квартала... В прегръдката на таткото се сви. И бяха най-красивото послание...