Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Свещено О, не омраза носим в своя ген. Недей обслужва сатаната черен! Било е тежко. Тежко е до ден... Ако се мразим, щяхме ли да бъдем? И щяхме ли да имаме царства? И златен век? История? И Ботев? Било е трудно. Все си е така. Но не таим омраза, а напротив... И нека не отвръщаме глава от всеки Божи ден на изпитание. Достойни сме. И носим светлина. Един свещен народ във храм България.	В една душа Бъди до мен. Не се завръщай там. Дори и с мисъл, моля те, не тръгвай. Един живот е. Него ще ти дам. Една душа да бъдем до Разсъмване... Покоя на ирландските поля, във него ме пренася твоя шепот. Покривам те с най-синята зора. Застилам ти кенар от горски трепет. Не се обръщай... Остани до мен. Красиво е назад... но прецъфтяло... Разсъмва се, Любов. Пред нас е ден. Заченатата пролет е на двама...

Те, силните Какво държи главите им изправени децата им, когато са избързали по дългия маршрут... без разписание?... Как отстояват напора на бурите? Какво крепи така дълбоко корена, да търси светлина и в невъзможното?... И странно - как сънуват ококорени, а от съня си помнят най-тревожното? Пристъпват тихо, вкопчили в тоягите неравни пръсти - сбръчкани поветици. Какво поддържа майките изправени? Земята ли? - е отговор Небето ли?...	Клеймо от врана... Увисна тъжно дрезгавият грак. С букет от гласове - нелепа среща. Опитваше. Опитваше, все пак. Макар и нежелан - продрано блесна. След него се изсипа тишина. Така за миг - вибрираше мълчание. И ехото - дори и то замря, Потръпна от кресливото послание... И не, че няма право на простор. И не че я лишават да запее... Но онзи миг белязан със клеймо от враната остана да немее...

Усетено Не се превръщай приживе във спомен. Живей мига - изцяло и докрай. О, вдън земя хвърли везни и дроби - кой ти дължи, кому, какво си дал! Животът е стихия, но не влизай във бързея на лудия порой. Бъди добър моряк с едничка риза. И тя ще е ненужна... при завой... Ех, на брега е пълно със съблазни, но не накланяй кораба и с грам... Осанката изчистена опазвай - във слънчев ден не слагай дъждобран... Живей мига. Мига от Горе даден. А споменът върви, но е след нас. Оазисът в морето е измамен. Помни вълните кой премина бос?