ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

ОТКЪС 135
продължение от предишния брой

Две млади момичета се грижеха за напитките, кафетата, мезетата, салатите, обяда, музиката и всичко, от което имаха нужда на яхтата.
Броените дни обаче бързо и неусетно се изнизаха под горещото слънце. Вечерта на последния ваканционен ден изкараха в ресторанта на трийсет и втория етаж на хотел “PALM BEAСH”. Руснаците пожелаха да си направят заедно една прощална вечер. Беше невероятна. Поляха я с отбрани напитки и океански деликатеси. Оркестърът на няколко пъти изпълни руската “КАЛИНКА.”. Бети и Богомил изтанцуваха най-горещия си блус, от както бяха семейство. След това тя танцува с Виктор, а Богомил изкара и един горещ блус с Оля. Тръгнаха си малко след полунощ. В таксито Виктор предложи да се изкъпят в океана за последно. Нощта беше светла и топла. На плажа имаше много къпещи се. Виждаха се голи тела на мъже и жени. Чуваше се испанска и английска реч. Някъде в тъмното се заливаха от смях. Хотелите по целия бряг, заляти с разноцветни светлини, се оглеждаха в тъмните води на океана. Ритъмът на самбата долиташе от близкия ресторант. Маями живееше през нощта и почиваше през деня.
ЧИКАГО - ЮНИ 2008
Червеното “ЧИРОКИ” съскаше с новите “МИШЕЛИНКИ” по магистрала”КЕНЕДИ”, леко надвишавайки петдесетте и пет мили в час. Лека хавайска музика изпълваше купето и повдигаше допълнително настроението на Бети. Идваше от клиниката на доктор Сяо Дън, където след обстоен преглед тя и съобщи, че няма причини за безпокойство. Плодът, който набъбваше от два месеца и половина, здраво се бе вкопчил в нея. Живот и здраве, татко Боги можеше да получи най-страхотния подарък за Коледа. Едно сладко малко бебче. Този път не беше му казала. Искаше бременността и да укрепне. Когато миналата година плодът не можа да се задържи, тя забеляза как Богомил посърна. Макар че искаше много детето, той се притесняваше и за нея, съветваше я да не рискува. Дори я умоляваше. Но двете с доктор Сяо Дън непрекъснато си шушукаха по партитата и се търсеха по телефоните.
- Този път сте О.К - бе казала преди малко доктор Дън - от тук натам почваме да се грижим за бебчо. Ще ти напиша какви храни да отбягваш засега. А този сироп трябва да почнеш да го пиеш от тази вечер. Малко горчи, но ще търпиш. Трябва да го пиеш поне месец. И няма да вдигаш нищо тежко...
Голяма симпатяга беше Сяо Дън. Китайският акцент на английския и се лееше като песен. И като доктор, и като човек, беше невероятно добра. Двете бързо се сприятелиха и непрекъснато се канеха на кафе. Бети с удоволствие се консултираше с нея за всичко. Тя беше само с три години по-голяма от нея, но изглеждаше много по-млада. Често сутрин се включваше в кросовете с тях.
Мобифонът се обади и Бети натисна бутона за слушалката. Гласът на Краси прозвуча от другата страна.
- Бет, къде си... какво стана, защо не се обаждаш - изсипа се водопад от въпроси в слушалката - казвай какво каза Сяо Дън...?
- Каза, че за сега всичко е добре - усмихна се Бети, знаейки, че това ще я зарадва много.
- У.у.у.у ....- долетя вика на Краси - страшно се радвам, Бет. Ще му кажеш ли?
- Не знам... колебая се. Все още съществува опасност. Не ми се иска втори път да го разочаровам... Не знам... но мисля, че няма да издържа, ще се поддам в някой момент и ще му кажа - замислена и отговори Бети.
- Няма да издържиш. И аз така си мисля... трудно се мълчи за такова нещо. Бет, ти си решаваш, миличка.... тук акъл от страни не трябва, скъпа. Но най-важното е сега да слушаш доктор Дън - разпали се изведнъж Краси - изпълнявай всичко и се пази. Тя ще ти помогне, знаеш колко е упорита. Сигурно ще те включи в китайската медицина.
- Вече ми е приготвила един сироп. Предупреди ме, че малко горчи, трябва да го пия около месец - каза Бети.
- Горчи, не горчи, пий всичко. Нали знаеш защо го пиеш, така че връщане назад няма - нареждаше Краси - ако можеше и аз бих пила с теб. Това бебче трябва да се роди. Знаеш, че всички го искаме. Божичко, и това би трябвало да стане около Коледа... страхотно. Муцка, затварям... ще ти звънна, като си тръгвам, ако си в къщи, ще мина за малко. Бай, целувам те.
Краси беше много по-малка от нея, но си пасваха и чудесно се разбираха. Тук, в Америка, тя идеално замести липсващата и в началото Кети. Двете сега бяха като сестри. Търсеха се постоянно и редовно обикаляха моловете.
Бети излезе от магистралата и се спусна към ARLINGTON HTS. RD. Видя табелата за плазата в далечината и реши да се отбие. Нямаше нищо на предвид за пазаруване, но реши да пообиколи. И без това имаше свободно време. Паркира и след малко обикаляше щандовете на огромния магазин. На плодовете се задържа доста. Уж искаше само малко банани, но в количката вече имаше няколко вида плод. А когато застана вече пред касите, видя, че я беше понапълнила. Обичаше да пазарува. Беше усетила, че това и действа много отпускащо. Можеше с часове да прекара в магазина. Тук и се раждаха разни идеи за готвене. Богомил обичаше много супи. И тя фантазираше непрекъснато. Мирослав напоследък и той започна да налита на супите. Но пък наистина някой ставаха “трепач”, както Мирко казваше. С Богомил понякога се отказваха от второто, сърбайки по две и даже три супи. Особено през зимата. Готвеше с удоволствие. Леля Мария и беше показала няколко рецепти от нейния край. Тя ги усвои, даже и допълни по свой вкус. Изненада се, че готвенето може да и доставя такова удоволствие. В България не можеше да се похвали с подобни наклонности. Когато каза на Кети, тя я направи на луда.
Подреждаше покупките в колата, когато мелодията на мобифона се обади. Звънеше Богомил.
- Как си, скъпа, липсвам ли ти - прозвуча гласът му - защото на мен ми липсваш.