Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Все така... Залагаш на невидимия свят - Божествено-нетленното, Безкрая... Отричаш всеки земен кръговрат. Усетил си как да постигнеш Рая. И със кого. И ми подаваш знак. А, аз ти вярвам. Все така те следвам. Научихме какво е - три в едно... Научих и цената “до последно...” Избрал си ме. Посочила съм теб. Ах, тленното е... дявол. Но с корона. И все сънувам твоите ръце. Жадувам тях. До полета ни Горе...	Жената след петдесет... Най-светъл е денят преди угасване. Най-кичест е цветът преди да клюмне. Пред залез точно, слънцето е ласкаво. Най-нежно е морето преди буря. --- Ако признае честно, че е влюбена. Дори да кажем влюбена в живота. Повярвайте й, казва го събудена. По-чувствена и чувстваща от всякога. Отприщени са всички нейни бентове. Водата следва буйния си тласък. Недейте твърде дълго да се чудите. Летежът е красив, но често - кратък. Прошепне ли ви тайно, че обича. Изобщо не поглеждайте с насмешка. Повярвайте на същото момиче... отпреди трийсет... Точно. Няма грешка.

С дъх по стъклото Знам, че няма случайности.Ти ме откри. После аз те намерих. И двете - размотаваме нишки от свойте съдби. На кълбото със грам да олекне... Някой път се оттеглям далеч от света. Просто спускаме щори с Живота... Ти почукваш. Аз казвам: Почакай, сега. Безсловесни стоим до стъклото. В тишината на вятъра търсим следи - от ноктюрно, възторга в стакато... А дъхът ни рисува, рисува сълзи. Или рози. Зависи от вятъра.	Ти На една приятелка... Ти си лъч инкрустиран в елхова гора. Ти си крехкият бяг на сърничка. И бреза над поточе, и ръмеж над река... Ти красиво се вписваш във всичко. И когато боли и се рони до вик... само няколко реда изписвам. Полетява в ефира - без марка и плик... Ти отвръщаш. И радостно вдишвам.

Доловено по Пътя... И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух, а не да се удавиш във съблазни. И ролята на - ням, нечул и глух - във някои моменти, май те радва? Духа какво е? - питаш неразбрал. Кому да угодя, във крайна сметка? О, дяволът обича да е цар. Засищаш ли плътта - духът е в треска. Объркано е. Няма яснота. Да отстояваш жажда е безумство. Обезводнен да газиш във вода?... Отпий. Но само, колкото е нужно.