Людмила Билярска
Все така...Залагаш на невидимия свят -Божествено-нетленното, Безкрая... Отричаш всеки земен кръговрат. Усетил си как да постигнеш Рая. И със кого. И ми подаваш знак. А, аз ти вярвам. Все така те следвам. Научихме какво е - три в едно... Научих и цената “до последно...” Избрал си ме. Посочила съм теб. Ах, тленното е... дявол. Но с корона. И все сънувам твоите ръце. Жадувам тях. До полета ни Горе... |
Жената след петдесет...Най-светъл е денят преди угасване.Най-кичест е цветът преди да клюмне. Пред залез точно, слънцето е ласкаво. Най-нежно е морето преди буря. --- Ако признае честно, че е влюбена. Дори да кажем влюбена в живота. Повярвайте й, казва го събудена. По-чувствена и чувстваща от всякога. Отприщени са всички нейни бентове. Водата следва буйния си тласък. Недейте твърде дълго да се чудите. Летежът е красив, но често - кратък. Прошепне ли ви тайно, че обича. Изобщо не поглеждайте с насмешка. Повярвайте на същото момиче... отпреди трийсет... Точно. Няма грешка. |
|
|
|
С дъх по стъклотоЗнам, че няма случайности.Ти ме откри.После аз те намерих. И двете - размотаваме нишки от свойте съдби. На кълбото със грам да олекне... Някой път се оттеглям далеч от света. Просто спускаме щори с Живота... Ти почукваш. Аз казвам: Почакай, сега. Безсловесни стоим до стъклото. В тишината на вятъра търсим следи - от ноктюрно, възторга в стакато... А дъхът ни рисува, рисува сълзи. Или рози. Зависи от вятъра. |
ТиНа една приятелка...Ти си лъч инкрустиран в елхова гора. Ти си крехкият бяг на сърничка. И бреза над поточе, и ръмеж над река... Ти красиво се вписваш във всичко. И когато боли и се рони до вик... само няколко реда изписвам. Полетява в ефира - без марка и плик... Ти отвръщаш. И радостно вдишвам. |
|
|
|
Доловено по Пътя...И дадоха ти тяло, за да отгледаш дух, |
|
