ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

ОТКЪС 137
продължение от предишния брой

Дават му три годишна работна виза, която изтича след година и половина. Харесва му в Америка, но не би останал на всяка цена... Успял да преживе една несподелена любов, накарала го да и обърне гръб. Призна, че Краси е неговото ново начало. “Обичат се и са много влюбени “- казваше си Бети, гледайки как си държат ръцете.
... Богомил заключи тежката метална врата от задния вход на помещението и все още празното пространство от вътре отекна глухо. Мексиканската бригада, която бе поела боядисването, се натовари на двата вена и като свирнаха с клаксони се изнесоха бавно към изхода на малката плаза. Богомил им махна с ръка и отиде към колата.
Качи се на сребристата “HONDA-SRV”, излезе на 53-то авеню и настъпи педала по гладката настилка. Не бяха лоши тези японски автомобили, за кой ли път си мислеше Богомил. Имаха добри двигатели, добра ходова част, но возенето им си оставаше твърдо. Беше свикнал на мекото и комфортно возене на американските коли. И всичките удоволствия и глезотии в купето. PONTIAK-ът, на осем години и сто и деветдесет хиляди мили, издаде багажа. Когато го предаде за претопяване и видя как вилиците на повдигача преминаха през стъклата на вратите, го заболя корема. Сякаш в него се бяха забили. Мъчно му стана. Толкова години се бе грижил за нея. Металикът и светеше на слънцето, не пропускаше да я пастира всеки месец. А купето все още продължаваше да мирише на кожа. Дълго си мисли дали да отремонтира двигателя. Но от българския сервиз “MAGIC AUTO” успяха да го разубедят. Това “SRV” беше на Бети. Когато преди три и половина години се върнаха в Америка, вече като семейство, това беше нейният сватбен подарък. Разбира се, избра го Мирко. Тя започна да го кара, но все си говореше за червеното Чироки. Беше го харесала в България. И наистина, дългите и крака се чувстваха по-удобно в него. Беше си по-голям и по-мощен автомобил, а тя си падаше точно по такива. И след като “ПОНТИЯКЪТ“ изгърмя, Бети бързо се уреди с “Чирокито, а “ HONDA”-та я подкара той. Но това беше временно, защото Мирко порасна и другия месец щеше да си вземе пермита, и с него и “HONDA”-та. Той си я беше избрал. Богомил отдавна се оглеждаше в новия “SHEVROLET-IMPALA”. Дори имаше същия металик .
... Днес се чувстваше уморен. Реши да прокара един кабел по тавана и се наложи да се качва и слиза по стълбата, да открива тавана и отново да намества плоскостите. И това десетки пъти. Електричарите щяха да дойдат чак другата седмица. А мексиканците дотогава щяха да боядисат всичко. Магазинът за алкохол, който подготвяше, трябваше да отвори до месец врати. Отдавна чакаше да се освободи това помещение. Знаеше, че тази верига за видеокасети под наем закъсва и търпеливо изчака фалита и. С бързото преустройство, което искаше да направи, Богомил смяташе да се наложи бързо в големия събърб и близката ерия. Мястото беше изключително подходящо, поради гъсто населената ерия с поляци и българи. Много сериозни и стабилни консуматори. От както се събраха щастливо с Бети, той реши да разшири бизнеса си. Освен магазина за алкохол, който си го бе намислил от няколко години, той закупи още два камиона и създаде своя автомобилна компания за превоз. Вече втора година “BETI, DIREСT EXPRESS”, INS упорито се налагаше по пътищата на Америка. Десетте камиона с голям син надпис на трейлърите “BETI“ кръстосваха щатите на Америка. След кратко обучение Бети бързо пое диспечерския пост. От вкъщи тя много добре се справяше с шофьорите. Бързо се ориентираше за новите курсове и товари. Беше успяла да завоюва уважението на водачите и Богомил забелязваше как понякога те я улесняваха, предлагайки и сами варианти и подходи за някой спешен товар. Работата и доставяше удоволствие. Беше си вкъщи по цял ден. Когато не се налагаше да работи на компютъра, тя взимаше двата мобифона със себе си и спокойно си вършеше друга работа.
Някога на майтап беше казал на комшията Ben, че мисли да вдига втори етаж с две спални отгоре. Този майтап обаче от две и половина години вече се е извисил над къщата. Наближаващият шестнайсет години Мирко обзаведе една от стаите по свой вкус и го раздаваше самостоятелно напоследък. Скоро Богомил и майка му завъртяха изненадани погледи, когато той докара с моторетката си едно хубаво момиче и се качиха в стаята му.
- Какво става - като на себе си попита Бети?
- Не знам - едвам сдържаше смеха си Богомил - вероятно Мирко е започнал курс на обучение.
-Какъв курс, бе - съвсем сериозно попита тя - още му е рано. И каква е тази, на мен ми се стори по-голяма от него.
- Ами, те преподавателите обикновено... - опита отново с майтапа Богомил, но видя, че мама Бети е разтревожена сериозно - не се притеснявай. Защо трябва да мислим само за секс. Има много други причини едно момиче да бъде с едно момче. Теми колкото щеш. Особено на тяхната възраст. Ще поговоря с него.
Мирко беше си ходил до България само веднъж и повече не му се ходеше. На него Америка много бързо му хареса. Особено след като овладя английския. Имаше много приятели. Беше се запалил по диджейството и непрекъснато миксваха с приятели музика. Богомил му беше разчистил едната стена в гаража и сега там висяха колони, кабели... а на плота от долу имаше усилватели, уредби и каква ли не звукозаписна техника. По стените се застъпваха много постери на състави и певци. От гаража често се чуваше музика. Но това не му пречеше на училището. Беше добър ученик. И въобще не си беше малък, както и се искаше на майка му. Като всяка майка и тя трепна, когато видя първото момиче на сина си. Майчината ревност е много силна. Знаеше го това Богомил и затова реши да поговори с Мирко. И точно това му каза. Той го разбра бързо и също така бързо се изчерви, когато му намекна за секса. Богомил пък бързо долови, че е в началото на учебния процес. Това момиче идва още веднъж и Мирко “почти” с разрешение се качи в стаята си с него.
- Мамо, с Джес се качваме да прослушаме един диск - отдалеч високо каза той и пропусна момичето пред себе си по стълбите.

Продължава в следващия брой...

Добри Карабонев
(откъс от романа “Да намериш себе си”)