ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

ОТКЪС 139
продължение от предишния брой

България, юни, 2008
От огромния ъглов апартамент за ВИП-гости, разположен на шестия етаж в южното крило на централния блок на хотела, се откриваше невероятна гледка към морето. Михаил Въжаров, единият от двамата собственици на хотелски комплекс “МЕДУЗИТЕ”, беше притворил очи, изтегнат в удобния шезлонг. Днес въобще не му беше до красивата гледка. Двата аспирина, които метна в устата си преди десетина минути, все още не помагаха на главоболието, с което стана тази сутрин. От снощния здрав купон, който завъртяха тримата депутати, му бучеше главата. Добре, че и Кети беше с него. Иначе можеше да бъде и по-зле тази сутрин. А и тези журналисти, дето се появиха по едно време, го ядосаха здравата. Нахълтаха в залата като мухи. Добре, че охраната на полковник Литаков реагира бързо. Но със сигурност “МЕДУЗИТЕ“ щяха да цъфнат на първа страница на някой от жълтите вестници... ”Голям праз.” - каза си Мишо. Да му мислят депутатите... А за комплекса малко безплатна реклама няма да навреди...
Откъм морето повя хладен вятър. Тромбите на голям контейнеровоз нарушиха тишината на морската шир. Десетината платнохода се раздвижиха, освобождавайки коридора на тежкотоварния кораб. Мишо също се раздвижи и стана. Отиде до парапета и се облегна на топлия метал. Загледа се в плажната ивица. Въпреки все още ранния час, плажът се бе напълнил с летовници. Този сезон се очертаваше добър за черноморските хотели. “МЕДУЗИТЕ” беше ангажиран почти на сто процента до края на септември. За успокоение на двамата собственици, хотелиерският бизнес потръгна. Но за сезоните 2004 и 2005 Мишо и Силвия не искаха да си спомнят. За малко да фалират. Много трудно се измъкнаха и дръпнаха нагоре. А на всичкото отгоре, първата година трябваше да изтърпи и ревността на Кети към Силвия. Не че нямаше за какво, имаше, но това го знаеше само той.
- Правил си секс с нея, нали - почти през ден го питаше тя тогава.
Женската интуиция и подсказваше истината и тя искаше да я чуе. Но той знаеше, че истината на жена не се казва, особено когато я обичаш.
... Разбира се, че правиха секс със Силвето, и то не веднъж. Колкото и да искаше да остане верен на Кети, Мишо нямаше как да издържи на предизвикателството, на което беше подложен всяка вечер. Издържа първите три дни, но на четвъртата вечер междинната врата на апартамента леко щракна и увитото в чаршаф голо тяло на Силвия бавно се промъкна в затъмнената стая. Не спеше, очакваше я. Още в ресторанта, докато вечеряха, улови палавия и поглед на няколко пъти. А след двете чаши шардоне в нея вече открито бушуваше насъбралата се жажда... малко по-късно тя безшумно пристъпяше към него. Чаршафът леко се плъзгаше надолу по тялото и, разголвайки я постепенно, докато падна в краката. Стаята се изпълни с аромата на хубавия и парфюм. Мишо пое дълбоко въздух и отдръпна завивката от себе си, за да я остави да пропълзи по него. Горещото и тяло бе стегнато и жадно за любов... Голяма стръвница се оказа Силвето. Побърка го тогава. Показа невероятен висш пилотаж в секса. Но Мишо Въжаров знаеше, че животът не е само секс. Затова не пропускаше да показва любовта си към Кети. Често се връщаше от морето с подаръци и я изненадваше с тях, докато я прегръщаше, целуваше и мачкаше.
... Преди две години, почти в навечерието на Нова година, отдаден на любовни ласки и много нежност, Мишо прошепна до ухото на Кети ”Искаш ли да си направим едно бебче... аз много искам, моля те...” Тогава Кети не отговори нищо, само се притисна в него умълчана. Но Мишо усети как сълзите и се стичаха по лицето и закапаха по голите му гърди. Хвана с две ръце главата и и зацелува мокрите очи, шепнейки...”Обичам те... обичам те... обичам те...”
Два месеца по-късно Кети сияеше от щастие в ритуалната зала на Витошка, хванала под ръка Мишо. Свободната вълнена блузка не позволяваше да се забележи подутото и коремче. Но тя го усещаше и се радваше. Бети и Богомил бяха долетяли от Америка, за да си върнат кумството. Те сега стояха от двете страни на влюбените приятели. Половин час по-късно младото семейство Въжарови крачеха с настроение по Витошка. А малко по-късно четири кристални чаши се срещнаха във въздуха и огласиха с кристалния си звън един така дълго очакван ден от Кети. Две приятелски семейства празнуваха щастливо.
Бременността на Кети премина леко и в началото на октомври се роди едно хубаво момиченце. Нарекоха я Рая. Таткото беше на седмото небе от щастие. А батко Боби бързаше да се прибере от училище, за да я погушка. Едрият бюст на мама Кети пък беше станал двоен. Имаше толкова много кърма, че непрекъснато се изцеждаше. Мишо се пробва да помага с устни, но бързо се отказа.
След като потръгна хотелиерският бизнес, двамата собственици се разбраха да се сменяват на една седмица. В събота вечер той обикновено си тръгваше за столицата. Прекарваше една седмица със семейството си и след това обратно. Хотелският комплекс започна да прави пари, така че си заслужаваше. Все още не смееха да го оставят в чужди ръце. Много трудно излязоха от батака, който завариха при предишното управление. Но вече всичко се нормализира. Повече от трийсет човека от персонала бяха сменени. А след като полковник Литаков пое охраната на комплекса, всичко си дойде на мястото. Мишо беше във възторг от Литака. Невероятен професионалист. Само за няколко седмици затегна реда в комплекса и успя да постигне уважението на персонала. Той поиска назначаването на още трима служители в охраната. Мишо и Силвия веднага се съгласиха. Персоналът напускаше и влизаше в комплекса само през служебния вход. Това беше първата заповед, която подписаха двамата собственици по предложение на Литака. Възстановиха камерите, които умишлено бяха повредени и ефектът беше налице. Кражбите на хотелския инвентар се стопиха до нулата. Двама смелчаци от кухнята изгърмяха още на втория ден. Мишо беше благодарен и на Богомил. Той гарантира за Литака и каза, че това е човекът, който му трябва.

Продължава в следващия брой...

Добри Карабонев
(откъс от романа “Да намериш себе си”)