Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

За авторите:
Димитър Стоянов и Христина Панджаридис живеят във Франция.
Христина е завършила журналистика, пет години е работила като редактор в общинския вестник на гр. Елин Пелин до неговото закриване. Публикувала е журналистически материали в централния печат.
В последната година сътрудничи редовно на християнското женско интернет списание “Естир”, а последната и любов са разказите и хайку-то.
Димитър Стоянов, с когото съвместно са написали разказа, е икономист, но работи за френската съдебна система.

ОТКЪС 2

продължение от миналия брой

Целият град бе в шок! Това надминаваше всякакви граници. Вярно, бяха посвикнали с войната - вече осем месеца западната коалиция, представена от янките, бомбардираше страната им безуспешно.
Предтекста...?
Неда не бе шовинист, но не разбираше защо трябва да откъснат парче от родината й, за да го дадат на хората, които те бяха подслонявали от години. Спомни си как целият им клас бе помогнал на Нидже да измъкне роднините си от свръх беднотията на Албания. Цялото училище събра пари, с които да подкупят албанските власти. Учителите им обясняваха, че понякога такива неморални постъпки са оправдани, в името на хуманитарната си цел. Роднините дойдоха и се заселиха в града им кротко. Научиха езика и се интегрираха бързо. Децата им попълниха започващите да намаляват класове в училището. И преди да напусне родината си, Неда помнеше, че Нидже имаше вече 12 деца. Братовчедките й по 14/15! За няколко години колонията им набъбна и претенциите за джамия започнаха да развалят добрите взаимоотношения. От Любен, роден в Прищина, знаеше, че същият този процес ставаше в Косово. И от векове. Бяха им дали автономия, която позволяваше да учат на албански. Тогава бе съгласна с това, независимо от опитите на Любен да обясни какво става. Бе го срязала - хората имат право да учат на собствения си език и политиката не ме интересува!
Все още беше аполитична. Но да подарят на гостите си стаята, в която ги бяха подслонили от християнска милост, само заради това, че те се плодяха като зайци и вече са повече от домакините... е, не.
* * *
Оставил касетите на Ивон, Лучио се бе изпарил за три дни. Французойката го покани и опита да му обясни нещо за Холандия, но Джейсън не я разбра. Пусна си касетата. Слушаше и лицето му помръкваше. В един от френските репортажи се говореше за поредната грешка на НАТО при бомбардирането на електронен завод. Техните специални служби били проверили и под завода нямало предполагаемия арсенал за бактериологично оръжие. На всичко отгоре, бомбардировките били разрушили осем къщи и една детска градина в близост до завода. 22-те деца се спасили като по чудо, защото били в съседния парк.
Превъртя. Вместо чашата, предложена от Ивон, надигна бутилката. Не спря, додето не я изпи. Очакваното затъмнение не дойде достатъчно бързо и той подаде на момичето пачка долари с жест към бутилката.
* * *
Неда живя месец при родителите си. Областта бе смазана. Заводът представля-ваше огромна част от работните места на хората. Липсата му, както и на двата моста на река Нишава, направиха града фантом. Магазините затваряха един след друг. Заприличал на зомбита, народът търсеше как да се спасява.
Съветът от роднини, а не тя, реши, че трябва да замине при вуйчото в Германия. При това, на първо време, без детето си. Не успя да им се противопостави. Бе единственият останал млад човек сред тях, способен да го направи. Събраха остатъка от спестяванията им и организираха нелегалното й прехвърляне. Знаеше, че разчитат на нея, но се чувстваше прокудена.
Вуйчо й я посрещна унил. Заради сина им, изказал мислите си за войната, смятайки, че живее в демокрация. Бяха им дали да разберат неофициално, че са нежелани. Да я подслони в тази ситуация, би било още една провокация. Изпрати я в Страсбург, при свой приятел, имащ фирма за чистене. И ето я, инженер Неда Иванова в ролята на чистачка.
Работата, макар и трудна, не я плашеше. Плашеха я похотливите погледи на Драган - работодателя. Явно узнал, че е без мъж, противният земляк непрекъснато правеше долни намеци. За да го спре, Неда поговори с жена му. Постигна светкавичен ефект. Но пък се наложи да си търси жилище. Госпожата й помогна да я вземат във фоайе (общежитие) за млади работници. Купиха й някакви фалшиви документи, които, ако не за друго, послужиха поне за това.
* * *
Джейсън се съвзе в чуждо легло. До него гола спеше Ивон. Погледна часовника си и разбра, че е пресрочил връщането си в базата с няколко часа. После си спомни за записания репортаж. От яд главата на пилота чак изтръпна и престана да го боли. Посегна за дрехите си и мерна спринцовките. Погледът му се спря на малката червена точица върху вената на лявата ръка.  “О, Господи! Какви ги върша?” - вбесеното съзнание търсеше изход. Видя униформата си и в главата му изникна сцената на разкъсването й от яд.
Във висшата школа ги бяха подготвяли за евентуални грешки при изпълнение на военните им задължения. Но не и за... това! Не бе глупак и бързо осъзна, че тази заповед, както и други - за влака, за мостове на селски пътища, не бяха грешки! Беше начин да се сложи на колене един твърде горд народ. Помнеше добре коментарите на колегите си, че ако Чикаго бе подложено на такива бомбардировки, до сега да са капитулирали.
Не можейки да облече разпарцалосаните си дрехи, събуди Ивон и я изпрати да купи някакви. Докато момичето се приготвяше, забеляза, че е изключително красива. Дрехите определено я загрозяваха. Опита се да й го каже с остатъка от френския, който бе учил навремето. Тя го разбра и му подари лъчезарна усмивка, отговаряйки нещо си.
* * *
Истинските проблеми на Неда започнаха след шамара, който думна на един клиент. Чистеше в тях вече месеци и изрично помоли Драган да ходи там само когато и жената си е вкъщи. Въпросният французин вече два пъти я бе погалвал по задника, докато чистеше наведена. Втория път Неда спря ръката си, само защото домакинята влезе в кухнята. Госпожата разбра какво бе станало и й се извини по своему - с 20 евро в повече. Надяваше се, че и мосюто е разбрал. Бе подценила мераците му, пък той силата на плесницата й.
Нада си спомни екскурзията до Истанбул. В предишния си живот, с Любен бяха направили сватбено пътешествие до там. И тогава видя какво е истинско преклонение пред женската красота. Ръстът й 1,85 м и пищните й форми не правеха впечатление в Сърбия. Но в Турция се започна още на границата. Първият митничар, качил се в автобуса им, я видя и се залепи на място. Стоеше с увиснала уста и широко отворени зъркели. От време на време произнасяше “Машала”. Едва след десет минути шофьорът успя да го извади от унеса и го накара да извика шефа на граничния пункт. Често пътуващ и познаващ нравите им, той бе събрал пари от пътниците, за да купи поръчания от въпросния шеф велосипед. Вече го бе извадил и сглобил. Шефът дойде, но не обърна никакво внимание на рушфета. Качи се в автобуса и на свой ред се залепи пред нея. Устата му произнасяха “Аферим”, “Ашколсун” без край. Лицето изразяваше преклонение, граничещо с религиозно. Десетина минути в същата ситуация накараха Неда да се почувства неудобно. Безцеремонно взе цвете, стърчащо от багажа на някого, и му го подаде усмихната с думи и жестове, че иска да продължат. Турчинът й се поклони и слезе заднешком, без да я губи от поглед. Щеше да се пребие на последното стъпало. Уви, след него се изреди цялата застава и пътниците научиха всички турски суперлативи. След няколкочасов тотален престой и на двата пункта, влизане и излизане, и след като всеки от работещите там успя да й се порадва, забравяйки велосипеда, шефът лично ги съпроводи до първия турски град. Когато най-после той слезе, Неда забеляза, че независимо от закъснението, останалите пътници я гледаха с някакъв респект. Но най-странното бе да го почувства от поведението и на Любен!
Перипетиите продължиха в Бап Чарши - истанбулския пазар. Но там, останала за минутка сама в един бутик, Неда се стъписа от силно ощипване по задника. Без да мисли, се завъртя и ръката й остави дълбоки червени следи, открояващи се добре върху мургавото лице на агресора. Болката очевидно бе ужасна, но мазното, доволно, ухилено до ушите лице на турчина изразяваше безстрашна готовност да получи още един плесник. Виковете й привлякоха Любен, който със своите 2,10 м и рамене на хамалин охлади мераците на търговеца, без да е разбрал какво се е случило.
* * *
Дънките и пуловера станаха точно. Ризата не се виждаше и Джейсън се запъти да изтегли малко пари от банков автомат. Обади се в Базата и каза, че е болен, но не даде координатите си. Съобрази, че и други офицери са изчезвали за седмица без отпуск. След строго мъмрене ги реинтегрираха. Въпрос - искаше ли го той? Реши да си даде известно време за размисъл. Върна се при Ивон и я изведе да обядват. За първи път от година погледна цените в ресторанта. Мисълта, че може скоро да остане на спестяванията си, го направи пестелив. След обяда се разходиха безцелно из града. Попаднаха на пазар, от който на безценица си накупи доста дрехи. Осъзна, че неволно се подготвя за цивилния си живот.
Позвъни на болната си майка и я помоли за телефона на адвоката им. Притеснена, жената го заразпитва. Успя да отговори уклончиво, но знаеше, че майка му се досеща. Това, което чу от адвоката си, не бе никак розово. Като държавен стипендиант, той бе подписал десетгодишен договор и нарушението, освен военен съд, водеше до финансови задължения за тридесет години напред. Съвета на юриста - да си изкара докрай мисията, която по всяка вероятност скоро щяла да свърши. Във Вашингтон се говорело за предстоящата капитулация на Милошевич.
Ивон настоя да се върнат в квартирата на Лучио. Веднъж стигнали там, разбра, че тя искаше да си направи поредната доза хероин. Опита се да я разубеди, но френският му, а и мотивацията не бяха достатъчни. Съзнавайки, че прави поредната глупост, но търсейки убежище от потискащите го мисли, се остави да сложи и на него. Усещането на безметежност ги хвърли в кревата.
* * *
Удареният френски нахалник подаде жалба в полицията. Не прие 500 евровите извинения на Драган. Отказа учуден 1000, че и 2000. Работодателят й искаше да избегне проверка за незаконно наемане на работа, но не успя. Глобиха го с 25 000. Но най-странното бе, че на нея никой нищо не й направи. Нещо повече - оплакалият се получи условно три месеца за посегателството си. Свидетелството на жена му пред съда се оказа решаващо. Или поне равно на  предишна жалба от друга жена за същите действия. И като капак, получи молба за развод от съпругата си.
Неда остана без работа. Заради парите, които пращаше вкъщи, нямаше никакви спестявания и трябваше на всяка цена да работи.


продължава в следващия брой

Димитър Стоянов и Христина Панджаридис
за вестник “България”