Емигрантка по неволя

За авторите:
Димитър Стоянов и Христина Панджаридис живеят във Франция.
Христина е завършила журналистика, пет години е работила като редактор в общинския вестник на гр. Елин Пелин до неговото закриване. Публикувала е журналистически материали в централния печат.
В последната година сътрудничи редовно на християнското женско интернет списание “Естир”, а последната и любов са разказите и хайку-то.
Димитър Стоянов, с когото съвместно са написали разказа, е икономист, но работи за френската съдебна система.

ОТКЪС 4

продължение от миналия брой

Неда отново даде съставките. Шефът се поотпусна малко и я остави да си довърши метенето. Но главата му кроеше планове.
* * *
Възрастната жена, трудно пристъпваща с бастуна си, му подаряваше нежна милувка по главата, заедно с редовните две евро. Парите бяха важни, но този допир до спластената му мръсна коса Джейсън приемаше за майчин хабер. Имаше дни, в които, озлобен от студа и липсата на наркотик, отдаваше този жест на опит за изкупление пред сътворителя, за чиято среща явно старицата се готвеше. Друг път, в добро настроение, отиваше да се изкъпе в банята на гарата, за да не цапа святата ръка. Запомнил бе и шишкото с вид на касапин, подхвърлящ небрежно две монети по пет евро. Жестът го променяше видимо и от там си тръгваше с вид на... млекар.
Но най-запомняща се бе огромната чужденка. Макар и с поизносени дрехи, тя бе винаги спретната и усмихната. Вече година и нещо, всяка сутрин в 7 и 15 минаваше покрай църквата и му оставяше нещичко. Очевидно самата нямаше и затова Джейсън се радваше от сърце дори на пуснатите 20 цента. Жестът й, както и бодрата усмивка, широко компенсираха парите. За него ритуалyt стана далеч по-важен - решил, че в мъката тази жена му носеше частица човечност. Дните, в които не я виждаше, бяха сиви и тъжни, независимо от хероина във вените.
Опита се да я заговори. Усещайки английския акцент, доста учудена тя спря. Попита от какъв произход е.
Джейсън запомни помръкналото от отговора лице. Съжали, че не излъга. Можеше спокойно да мине за австралиец, англичанин и... Но бе късно. Разговор не стана и тя си тръгна.
За негова изненада ритуалът продължи. С години. Дрехите и постепенно ставаха по-нови и парите в паничката повече. Стойката, тялото, цялата й същност вече излъчваха тази усмивка, скътана преди време единствено в очите. Но всичко това бе подробност в техния дребен заговор със съдбата.
* * *
Неда с напрежение влезе в кабинета на Базил. Малко бяха хората, запознали се лично със собственика на комплекса с боулинга и на трите други ресторанта в града. Тези, имали това удоволствие, си тръгваха уволнени или с повишение. Тя повишение не чакаше. А да я уволнят два месеца преди изтичането на срока за картата... не искаше и да мисли. Събра куража си с две ръце и влезе. Освен екстравагантният италианец, в кабинета му бе и главният готвач. Когато той поде разговора за нейните свръхестествени способности на обоняние, жената се поотпусна. Подложиха я на 2 теста, които този път, по неясни причини, радваха и забавляваха главния готвач. Италианецът на свой ред влезе в ролята на червения бик. Взе ги с огромната си лимузина и ги закара в един от другите си ресторанти, в центъра. Доста притеснена от стаичката, в която ги заключи Базил, Неда все пак си спомни, че този номер вече й го бяха правили. Собственикът се върна с мръсна чиния и победоносно запита за съставките. Когато тя изброи осем, главният я поправи за две. Базил записваше и накрая се провикна гръмогласно да дойде тукашният шеф. Набързо преряза опита да скрие рецептата, напомняйки му за поисканото повишение по повод третото му дете. Съставките съвпадаха осем от осем. Направиха още един тест с доста повече разнообразие - но със същия резултат. Шефът й сияеше, другият готвач се пулеше, а Базил, впечатлен, но запазил спокойствие, нареди да ги върнат на работа.
Няколко дни по-късно баровецът я намери да чисти в билярдната зала. Поздрави я учтиво и я покани в кабинета си. Предложи й друга, доста по-добре платена и по-лека работа, но при условие, че намери мияч, достоен да я замести. Петнадесет дневен тест за двамата, за да го научи тя и се докаже, той/тя.
С отпуската, която не бе ползвала, й се събираха нужните три години и Базил й даде заветната атестация за 5 годишната карта. Обеща да помогне нещичко в префектурата (областната управа).
Още същата вечер Неда отиде във фоайето, където се бе запознала с младо момче от Тунис. Бяха работили заедно няколко пъти и остана впечатлена. Арабчето веднага прие. На другия ден почнаха заедно. Петнадесет дни по-късно момчето получи договора си за работа, а тя адреса на Нестле. Бе притеснена, независимо от уверенията на Базил, че нещата са “в кърпа вързани”.
Приеха я радушно, направиха й няколко теста и я взеха на официален пробен период от 45 дни. С неудобство и съобщиха, че в този период не могат да и дадат заплата, по-висока от 2 600 евро чисти. На смаяния й поглед (грешно разбран) отговориха, че още при подписване на постоянния договор ще премине на 3 600, а до края на годината над 4 000. Овен трите процента увеличение всяка година, имала право на...
Неда бе изключила. Не вярваше нито на ушите, нито на очите си.
* * *
Джейсън западаше все по-дълбоко. Опитите да си купува метадон, вместо хероин, не помагаха. Вече все по-често изпитваше кризи на липса, осем-девет часа след първата дневна доза. А помнеше колко време живя Ивон с две дози на ден. Бореше се, но знаеше, че смъртта го е хванала в хероиновата си мрежа.
Бабата с бастуна бе починала. По нейно желание го поканиха на погребението й. Плака, плака така, както се плаче за майка. Бе му оставила в завещанието си сто евро и една саксия със странно растение. Взе ги и намина до ботаническата да го остави. От ЕСПА (убежище за кучета) вече не му даваха да се грижи за неговия пес. Нямаше как да се занимава и с растението. После взе душ, купи телефонна карта и засрамен се обади на собствената си майка. Тя държеше фронта, доколкото можеше човек с нейните болести и възраст. Излъга я, че е добре, работи и... но разбра - не повярва. Пожела й от сърце най, най, най - и благословието влезе в майчината душа. Затвори, преди да се разплаче. С остатъка от стоте евро си купи метадон на черно, с намерението да се лекува. Но още взимайки го, знаеше, че той ще замести временно втората доза на ден.
Събитията в живота му бяха рядкост. Затова изчезването на усмихнатата жена с буйна черна коса от 7 и 15 бе от тях. Помръкна, когато я видя в другия край на града с дете в ръка. Изящно облечена. От нея се излъчваше някаква нова жажда за живот. Бе се променила. И за да не го боли, си каза, че просто не е тя. И бе прав.
* * *
Вече осем месеца Неда работеше за Нестле. През първия месец минаваше по навик в 7 и 15 покрай църквата на път за кафенето. Парите, които оставяше на горкото момче бяха повече, но недостатъчни да го измъкнат от това положение. Безсилието й да направи истинско добро за него я тормозеше.
После нае хубав тристаен апартамент с огромна тераса в предградията на Страсбург. Взе карта за престой и работа направо за 10 години (може пък наистина Базил да бе помогнал?). Изтегли детето си. Родителите и останаха няколко месеца във Франция, но скучаеха и се прибраха в Сърбия. Започна да превъзпитава разглезения си син. Бе ужасно трудно. Хлапето се чувстваше като отвлечен заложник и се държеше като такъв. Наложи се да го връща за по няколко дни със самолет при баба и дядо. Всяко обратно излитане късаше сърцата на възрастните хора, неговото, че и нейното.
Оказа се успяла нещастница. Бе спечелила пари и положение, но в чужд свят. Бе загубила и останалата частица от света, който навремето насила й бяха отнели.
* * *
Джейсън бе все още жив, благодарение на метадона. Но вече взимаше две дози на ден - примирен със скорошния си край.
Пред църквата мина една от президентските коли, дълги с метри. Спря и даде назад. От нея изскочи позната физиономия и го поздрави. Първо позна усмивката, после косата и накрая славянката.
- Явно нещата за вас са потръгнали - промълви той.
- Искам да ви поканя на обяд - отговори видението. - Ето малко пари - каза, подавайки му пачка стотачки - да се приведете във вид за ресторанта на Съвета на Европа. Знаете ли го, този с боулинг залата, намиращ се в парка срещу сградата на съвета. Ще ви чакам в 12 там. Нали ще дойдете? - не дочака отговор и изчезна.
Но не и пачката в ръцете му. Не сънуваше? Не бе поредното нарко-видение!
Започна да пресмята колко метадон можеше да си купи с подарените пари. И на черно, щяха да стигнат за над тридесет месеца. Да, но той нямаше да ги доживее тези месеци. В моментно просветление реши, че това е последният шанс, макар за часове, да е отново човек.
Стегна се. Отиде в козметичен салон и преди да са го изхвърлили, им подхвърли няколко стотачки. Разгледаха ги една по една на специална лампа, след което отношението им рязко сe промени. Измиха, изчистиха, излъскаха, постригаха и донесоха дрехите, които поръча. Панталонът бе леко дълъг и отскочиха да го оправят.
След два часа от салона излезе съвсем друг човек. Ужасно скъпият костюм лежеше на него с манекенска елегантност. Нито той, нито служителите можаха да повярват в това преображение. Плати, без да погледне сметката, и все още имаше доста стотачки. Пътьом мина покрай цветарския магазин, до който бе спал, заради удобните скамейки, и поръча огромно количество цветя. Помоли да ги доставят веднага в ресторанта за декорация на масата. На картончето написа - за дамата с най-красивата коса, убеден, че не ще сбъркат. Знаеше точно къде е ресторанта и се запъти пеша. Усещането на нов човек подтисна набързо и безвъзвратно надигащия се хероинов глад. Но ръката се плъзна по джоба и напипа таблетката метадон - единственото нещо, освен документите, взел от дрипите си. Крачеше уверено с бодростта на двадесет и осем годишен мъж, какъвто бе.
* * *
Неда бе дошла предварително. Искаше да види и поздрави бившите си колеги. Но скоро усети неудобството, което предизвикваше. До нея се пъчеше Базил с угодническа усмивка и... А може би просто им бе трудно да приемат бившата си чистачка в новата й роля.
За нея се говореше по телевизия, радио и преса. Страсбургският феномен бе канен навсякъде по света. Експертизите й струваха милиони. Не им бе лесно на горките, да свържат всичко това с тяхната неуморима Неда - враг на прахта и нечистотиите.

продължава в следващия брой