ОТКЪС 160
продължение от предишния брой
Успя да стигне с ръка до слушалката. Обади се на доктор Дън. Тя веднага пък се свърза с докторката от Evanston. Бети проведе дълъг разговор с нея. Тя и каза да се отпусне на леглото с няколко възглавници зад нея и да почива. Каза, че след около два часа ще мине да я види. Попита я има ли някой с нея вкъщи. Помоли я да не остава сама. А мобифонът да е винаги до нея.
Бети звънна на Мирко и той бързо слезе долу. Помогна и да отиде до спалнята. Тя се отпусна и като че ли и олекна. Богомил се обади и тя реши да не го плаши, каза, че горе долу е добре, но на него не му хареса гласа и. Попита дали Мирко е там и каза, че след малко тръгва към къщи.
След час и половина и двамата с Краси бяха при нея. Доктор Дън се обади да я чуе и каза, че също идва. Болките в корема пак се обадиха. Бети вече не можеше да казва ”Нищо ми няма... добре съм...”, болеше я, и то видимо. Когато доктор Дън дойде, тя вече беше вдигнала температура. Сяо Дън я прегледа и след това отиде в страни и се обади на колежката си от “St. Francis”. След кратък разговор тя затвори и отиде при Бети.
- Мила, ще те закараме в болницата. Доктор Лин ще ни чака там - каза Сяо Дън и отвори мобифона си. Извика линейка.
В събърбите линейките идваха на втората минута. Тази дойде дори по-рано. Доктор Дън се качи с Бети и линейката наду сирената към Evanston. Богомил и Краси се качиха в джипа и тръгнаха след нея. Доктор Лин ги чакаше на входа. Веднага се зае с прегледа. Докато чакаха притеснени в коридора, Богомил и Краси видяха как Бети с подвижното си легло обикаляше кабинетите. Сяо Дън беше непрекъснато с нея. За по-малко от час доктор Дън дойде при тях, видимо успокоена.
- Бет е по-добре. Заспа - каза, сядайки при тях - ще остане в болницата до утре. За сега няма място за притеснение, ще се оправи.
И доктор Лин дойде скоро при тях и седна.
- Ще остане със сигурност до утре - каза тя и се опита да се усмихне - температурата започна да спада. Болките и са от плода, който е започнал да се обръща с главата нагоре. Това вече изключва нормалното раждане. Терминът и е на десети декември, но ако се наложи, ще извадим плода по-рано.
... Бети остана три дни в болницата “St. Francis”. Бeше вече видимо много добре. Дори започна да се майтапи. Чудесните условия в тази болница ти внушаваха спокойствие и сигурност. Доктор Лин стабилизира организма и и каза да не се движи много. Богомил си прибра Мецанка вкъщи. Събра всички възглавници по стаите и ги нареди на спалнята.
- Ако не ти стигат, ще отида да взема още - каза той захилен и успокоен вече за нея.
Беше се притеснил страшно. Първата нощ без нея в къщата му се видя страшна. Върна го години назад, когато също остана сам... За да не мисли “глупости“, започна да се успокоява с уиски. Събуди се сутринта на дивана. Мирко му бе подложил възглавница и го бе завил.
Бети нямаше да може да издържи до десети. Бебка непрекъснато риташе и се движеше в нея. Беше се обърнала изцяло с главата нагоре. Главичката и беше напънала корема под гърдите и и се местеше напред, назад.
- Погледни я как си е седнала - показваше огромния си тумбак Бети на Богомил и слагаше ръката му отгоре - ето главичката и.
... Той обичаше да я гали. Особено когато разтриваше и мажеше корема с мазилата на доктор Дън, тогава му беше най приятно. Натриваше хубаво големия тумбак и винаги си мислеше как ще се прибере след раждането този огромен балон.
С навлизането си в първите дни на декември, Бети вече започна да брои дните до термина. Едвам издържаше вече. По цял ден пъшкаше. Всичко я болеше. Ставаше да се раздвижва с помощта на Богомил. Хванал я отзад, той и помагаше да се разхождат из къщата. Устните и непрекъснато съхнеха, бяха се напукали и я боляха. Започна да вдига отново температура. На последния преглед Доктор Лин реши, че Бети трябва да влезе в болницата да овладеят температурата и да извадят плода.
... Два дни по-късно доктор Лин насрочи деня за операцията. Бебка щеше да се роди на седми декември във вторник. Богомил беше при Бети денонощно. Беше опънал разтегателния фотьойл до леглото и гледаха телевизия и приказваха, докато заспят. Въпреки голямото разстояние и трафика, доктор Дън всеки ден след работа идваше в болницата. Въжарови звъняха непрекъснато от България. Преди малко пак се чуха.
- Как си, шишко - питаше пак Кети - хайде, миличка, на финала си. Още малко и ще ти олекне. Богомил реши ли се да влезе с теб?
- Не, само това му трябва - отговори и Бети - той уж иска, ама като го гледам, май ще му дойде много. Доста се притесни покрай мен. Вчера забелязах, че е отслабнал.
- Леле.е.е... все ги жалиме тези мъже - каза Кети - А аз казах ли ти какво каза Мишо, като го питах дали ще дойде с мен в родилното?
- Не, кажи. Сигурно е измислил някой шедьовър от неговите - засмя се предварително Бети.
- Каза ”Остави ме да си мисля, че щъркелът е донесал бебка.” - измъкна се както винаги. И каза, моля ти се, че не искал да си разваля представата за нещо хубаво в мен...
- Ох... не мога да се смея - каза Бети - точно в неговия стил.
- Муцка, оставям те да почиваш, хайде, целувки... поздрави на всички - каза Кети и затвориха телефоните.
Вечерта срещу седми Бети и Богомил се разбраха той да се прибере. Да се наспи и сутринта да е в болницата. Целунаха се и си пожелаха лека нощ.
Продължава в следващия брой...
До читателите от автора
Романът “Да намериш себе си” вече е в Чикаго. За тези, които желаят да го закупят, могат да го намерят в Българския православен храм “Св. Иван Рилски - Чудотворец”, център "Родина" и магазин "Сердика". Авторът ще сложи своя автограф на романа си на всеки пожелал това читател.
Добри Карабонев
(откъс от романа “Да намериш себе си”)
