Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Откъс 12

продължение от миналия брой

Ако компютърът успее правилно да запише мислите му, да ги подреди така както ги е уловил, без грешки и обърквания, значи съвсем скоро програмата може да бъде представена, след това одобрена и разпространявана. Това е! Ненапразно бяха дали толкова от себе си, ненапразно посветиха толкова дни и нощи. Програмата наистина си струваше. Напълно революционна. А никой не можеше и да си помисли само преди десетина години, че това някога ще е възможно, да не говорим преди двадесет. Тогава изобщо не би се появила такава идея дори като мечта. Настрои програмата. Съсредоточи се и започна да подава мислените сигнали на компютъра. Видя, че на екрана се изписват равномерните редове и се усмихна. Неее, няма да чете. Ще остави удоволствието за по-късно. Улови се как предвкусва победата, удоволствието от себе си, от труда си.
Това беше едно от усещанията, които никога не забрави. Все още на всяко свое изобретение се радваше като дете. Изпитваше един необикновен трепет под лъжичката, нещо, което нямаше с какво друго да се сравни - неописуемо и незаменимо като изживяване. Продължи с предаването на мислите, докато не запълни цялата страница. Дощя му се да продължи. Нооо... Стоп! Това не е играчка все пак, макар и да беше доста омайващо и забавно. Това е работа. Спря. Изключи програмата и се зае да проверява резултатите.
Мислите му лежаха върху вече небелия “лист“ на компютъра идеално подредени и странирани. Браво! Остава да се провери и съдържанието. Все пак той знаеше какво е предал на машината. Да видим дали тя правилно беше приела и структурирала полученото. Зачете се:
“За да бъде една програма перфектно изработена, би трябвало “бъговете“ да се сведат до минимум още в момента на нейното тестване. Да не дава отклонения, да е максимално лесно структурирана, така че да не затруднява по никакъв начин работещите с нея. За обслужването на голяма група от хора от дадената програма се изисква в нея да са вложени яснота при програмирането, инсталирането и по-нанатъшната є експлоатация. Днес не прочетох вестника. Е, стига ми, че “прочетох“ главния му редактор. Тази жена наистина е интересна, но и доста смущаваща за мен. Нима все още съществуват такива жени? При нея като че ли всичко е лесно, естествено, спонтанно. Дали наистина е така, или професията и я е направила прекалено двулична? Или си е останала такава? Има ли хора, които могат да бъдат различни в различните ситуации? Та нали за това се бори новото време - максимална яснота и лекота. Да не се налага да сменяш себе си в различните моменти. Да си такъв, какъвто си. А Асида, тя май може и двете. Явно е запазила нещо от предишното си аз. Но за какво ли и е? Животът и изглежда добър. Защо и е всичко това? Защо и е рискът да загуби новия си живот? Асида! Хубаво име, примамливо. Има някаква лекота в него, и загадъчност, нещо прекрасно и различно.“
Дочете страницата. Дочете я с нескрито изумление, дори с доза тревога. Започна трескаво да проверява програмата. По дяволите! Какво беше това? Той много ясно знаеше, помнеше и съзнаваше за какво беше мислил по време на експеримента. Предварително реши за какво ще мисли, за да може текстът да е по-точен. Толкова труд, и за какво! А Майкъл твърдеше, че всичко е наред, че мислите се улавят безпогрешно до последния импулс, минаващ през мозъка, че сривовете в програмата са премахнати, че вече са на финала, че са готови за демонстрация пред комисията. По дяволите! Явно пак някъде имаше срив.
Шест часа! Шест неумолими часа в проверки и изчисления. Не вярваше, че програмата може да улавя минали мисли. Беше програмирана да предава импулсите в момента на тяхното появяване. Откъде дойде тази грешка? Спря за момент точно когато лампите започнаха да се включват в хола му. Чак сега осъзна колко време загуби в проверки. Откъде ли се взе тази грешка? Може би трябваше да се консултира с Майкъл? Не, не! Не и сега. Не можеше да му изпрати нито първия, нито последвалите го тестове. Всеки път, когато тестваше програмата, се появяваха различни резултати. При кратко ползване на програмата изписаните мисли си съответстваха, но щом решеше да я използва за по-дълго, след няколкото изречения настъпваше отклонение. Последен тест и навярно си струваше да се свърже с партньора си, макар и да бе трудно да му обясни каква е тази жена. Защо именно нея отчиташе програмата. Не бе нужно обаче да му обяснява. Нима му дължеше обяснение? Последен тест. След толкова настройки би трябвало да е успешен. Едва ли е нужно да показва пред Майкъл неуспешните тестове. Макар и твърде бегли, там все пак прозират мънички емоции. По-добре да продължи с тестовете, поне с още един. Този път реши да мисли за нещо далеч по-простичко. Може би да направи описание на дома си. Просто така, заради теста.
“Навън явно притъмнява. Лампите ми се включват постепенно. Обядът ми отдавна е изстинал на масичката. Какво ли има в този проклет компютър, в компютъра на Асида? Асида! Кога ли ще дойде? Каза утре. А май ми се ще да е днес. Приятно е, когато е тук. Има нещо различно в присъствието є, нещо необичайно.“
Разбра. Всичко изведнъж стана ясно. Помогнаха му отривистите къси изречения, с които мислеше. Набързо изпрати съобщение до Майкъл:
“Програмата е перфектна. Тестът даде положителен резултат. Продължаваме с визуалното оформление. Заминавам за три дни. Като се върна, ще се обадя.“
Това е, всичко е безкрайно ясно. Не програмата и не компютърът, и не настройките са повредени. “Бъгът“ бе в неговата глава. Само в три изречения не успява да мисли за нея. Четвъртото обезателно го отвежда в темата, за която не би искал и да се сеща. А това вече не му харесва. Моментално трябва да намери лекарството. Веднага! Та това пречи и на работата му. А периодът е особено важен. Изключителен. Нима ще изпусне това, което е очаквал цял живот, заради една жена? Нима цялото му приспособяване, приемането на новия живот се оказва пълен блъф за него? Нима не е дотам силен, че да може да се пребори с кое да е изкушение? Нима не беше направил точно това последните десет години? Цели десет години, в които постепенно и твърдо се беше самообучавал, самоотказал от емоции, илюзии, от стария живот.
Затова загуби Рени, затова промени живота си. Това му донесе успехите и доброто име. И всичко рухва с една лекомислено появила се на вратата му жена. Нямаше как да тества собственото си превъзпитание през тези десет години, но в крайна сметка това е твърде много време. Би трябвало да е достигнал сериозни резултати. Нима всичко се оказва една илюзия, една фантазия? Нима без тестове и животът не може, а не само програмите? Беше твърдо убеден, че е успял да се отърве от всичко старо. И какво се оказва - при първия си личен тест, при първото изпитание започва да се дъни. Не бива! Не може! Не и той! Влезе в банята. Надяваше се, че един душ ще го успокои, ще проясни главата му, ще намали мислите, ще внесе ред в случващото се. Стоя много, много по-дълго от обичайното. Не се къпеше. Просто стоеше и оставяше водата да се стича отгоре му, като че ли извършваше някакъв древноиндийски ритуал за отмиване на мисли. Едва когато излезе от банята, разбра, че и това не помага. Кое? Какво би върнало старото му спокойствие? Вече не го интересуваше защо настъпва тая промяна.
Искаше само той, денят му, животът му да е като отпреди 50-ина часа.
И тогава изведнъж дойде решението. Нямаше даже да го обмисля. Не желаеше да знае редно ли е, или не, нито точно какво прави, нито ще има ли последици. Знаеше, че трябва да го направи. Майната му! Защо пък не? Седна пред малката си холна маса, придърпа нерегистрирания и джобен компютър към себе си и бавно отвори капака. Нищо. Естествено, че нищо. Какво очакваше да се случи. Натисна копчето за включване на компютъра. Боже, той беше толкова стар, че дори беше нужно да го включиш, да изчакаш да зареди, да светне екранът и да се подредят иконите по него. Зачака. Явно за възрастта си машинката работеше добре. Заоглежда монитора. Програми почти нямаше - една-две, и то твърде допотопни, такива, с които вече не се работи. И папки, много папки. Явно стриктно подредени и озаглавени. Бързо разбра, че паметта на старата машинка е подсилвана допълнително, и то доста. Явно информацията вътре не бе малко. Вече знаеше - разбираше, че не може да се спре, че докато не види, не прочете всичко, което съдържаше тая проклета черна кутия, нямаше да намери спокойствие. Започна да изучава наименованията на папки-те и логиката на подредената в тях информация. Искаше възможно най-методично да проучи всичко, за да няма объркване, да няма пропуски.
I. История
II. География
III. Философия
IV. Литература
V. Семейство
Нямаше време за колебание. Започна да отваря папките по ред.

продължава в следващия брой

Мона Чобан
Имейлът за връзка с авторката е: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.