Мила Родино...

За автора:
Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 г. в Русе. Завършва медицина в София (1962). Работи в санаториумите в Трявна и Искрец (1962-1969) и специализира пулмология, хирургия и онкология. От 1969 г. е назначен в Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор става доцент и водещ хирург, известен в цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над 80 научни статии у нас и в чужбина, има множество признати хирургични рационализации и изобретения.
Човек с широки познания и интереси, Андрей Симеонов е автор на публицистични текстове във в. “Демокрация”, на пътеписа “Непознатият остров Доминика” (2004), на неиздадени разкази, новели и стихотворения. Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предаде на издателство “Факел експрес” ръкописа на романа си “Животът свършване няма”, журнален вариант от който беше публикуван в кн. 2 на сп. “Факел” за 2008.
Андрей Симеонов почина на 20 юни 2008 г. в София.

Редакцията на вестник “България” благодари на съпругата на Андрей Симеонов - г-жа Петя Арнаудова за нейното съгласие част от неговото творчество да бъде публикувано на страниците на вестника.

Откъс 8

Хайде, не ме карайте да цитирам закони, параграфи и алинеи. Вие сте професионалист-юрист и нещата са ви ясни. Останалото е формалност.
- Да, така е, но аз съм на работа в този отдел само от 1 година. Тогава следствените материали по делото на Маймуняка са изготвени от следовател Кремен Кременов, който е пенсионер от 2 години. Следва да се направи служебна справка на материалите от самото дело и т.н., и т.н. Вие, адвокат Деянков, сте известен адвокат, голям професионалист и нещата са ви ясни. Останалото може би е формалност, но трябва проверка на факти и документи, - върна топката следователката. - До тогава Николай Карастоянов е свободен, при нареждане да не напуска града, за да бъде всеки момент на разположение на следствието. А сега изчакайте и след около 1 час елате да подпишете разпечатката на протокола. Свободни сте! Може да изчакате в кафенето на следствието, което се намира в мазето на тази сграда. Довиждане за сега!
Намериха кафенето, пълно с цигарен дим, следствени, роднини и близки, служители и служителки и двама-трима полицаи. Всички говореха на висок глас, някои се смееха, други плачеха, та глъчката бе доста силна.
- И каква стана тя сега, - наруши мълчанието в групата Емануела. - Справки, глупости! То всичко е от ясно по-ясно! Как така да не напуска града, ами нашата програма? Нали трябва да разведем Колет из България. Как така да не напуска града, значи ние с Колет в Копривщица, а Ник тук в София, да чака да го викат по затворите. И дума да не става!
- По принцип е така, но в тази страна има закони и законови разпоредби и няма начин те да не се спазват. Няма начин! - повтори адвокат Деянков.
Тук Стоян, направо бесен от станалото, се нахвърли върху адвоката:
- Може да е така, ама ти защо си? Нали за това ти плащам, да оправиш тази небивалица. На закони и закончета ще ми станете, за едни законът е един, за други - друг, за трети въобще го няма. Имаш връзки, обаждай се, настоявай, бутай, давай каквото ти поискат, само отърви Ник от тази глупава ситуация. И то колкото се може по-бързо. То дето няма да изпълним набелязаната програма, ами той не може при това обстоятелство да напусне страната и да си се върни във Франция.
- Чудесно, остават си тук, Колет забременява и ни ражда внуче, на мама миличките... - съвсем откачила, зачурулика Емануела.
- Жено, ти съвсем превъртя, какви ти тук бременности и внучета. Ти разбираш ли за какво става дума? - Стоян бе съвсем побесвял и готов да набие жена си. Овладя се и погледна с кървясъл поглед адвоката. Последният се извини и каза, че излиза от това шумно място да ес обади на “един телефон”, като се надява, че нещата ще придобият по-благоприятен ход за клиента му, пък и за самия него. В последното той имаше предвид хонорара, който следваще да получи. Излезе в коридорчето на мазето, но тук мобифонът му нямаше покритие. Качи се на първия етаж, но от тук било забранено да се използват мобифони и един полицай го отпрати обратно. Деянков се появи отново пред клиентите си и каза:
- Почти готово, сега подписваме протокола и си отиваме по живо, по здраво, а утре ще знаем дали се отменя разпореждането за ненапускане територията на града. До няколко дни ще знаем и кога името на Ник ще бъде свалено от базата данни на компютрите. Спокойно и да действаме, - лъжеше с пълна сила адвокатът, защото настръхналият Стоян съвсем не му харесваше и той не бе наясно какво може да последва.
Така и направиха.
...
Минаха два дни в мъчително очакване за някаква развръзка. От нерви Емануела готвеше без прекъсване, “децата” ядяха с прекъсване, защото междувременно Ник разхождаше Колет из София и и показваше забележителностите, за които си спомняше. Стоян предимно пиеше и напразно се опитваше да се свърже с адвокат Деянков. Последният сякаш беше пропаднал “в дън земи” и нито приемаше, нито предаваше. Секретарката му в кантората го уверяваше, че бил зарязал всичките си дела и търчал само по случая с Ник, нещо, в което Стоян дълбоко се съмняваше. Но нямаше никакъв друг начин да реагира и остана само да чака, което съвсем го изнервяше. Следваха страхотни скандали със и без повод с благоверната Емануела.
На третия ден адвокатът се обади.
- Абе, трудна работа. Използвах връзките си с един голям началник в полицията и той направи така, че да се спре полицейското разследване. Да, ама прокурорът - едно младо и амбициозно новоназначено пичлеме, се запъна - трябвало проверка по делото, което щяло да отнеме най-малко месец. Само с негово разрешение можело да се разпореди сваляне на името на Ник от базата данни. Тук ударих на камък, защото никакви “доводи” не важаха пред това леке. Ами май се налага да се отложи заминаването с 1 месец.
- Невъзможно, Колет и Ник са си взели отпуска само за 2 седмици. Невъзможно - ще ги уволнят и остават на улицата. Знаеш как стоят нещата в нормалните страни, нали?
- Знам, но и ти знаеш как стоят нещата в нашата ненормална страна! Ясно ти е, нали? Аз съм до тук! Утре ще ти каа какво ми дължиш... - мобифонът изключи.
Изведнъж Стоян се сети, че има един съученик, който стана висш съдия в Конститучионния съд. Обади му се, срещнаха се, пиха по едно малко в едно приятно заведение, дълго се тупаха по рамената и си припомняха ученическите години, разменяха информация за съученици и съученички, кой жив, кой болен, кой разведен и така нататък, и така нататък. Важното беше, че накрая Висшият съдия се съгласи да направи, каквото трябва и да “оправи тази глупост”.
- Така е, бюрократи, които не си гледат работата. При завършено дело и влязла в сила присъда се снема отговорността от от свидетели и други лица по делото, за които не е доказана вина. Така че името на сина ти отдавна трябваше да бъде изтрито от картотеките и базата данни. Ама ходи се разправяй!
Пиха по още едно, и после по две, та след всичко това, прегърнати напуснаха заведението пред смаяните погледи на персонала, който за първи път виждаше така страстно да се целуват мъже на средна възраст.
...
Висшият съдия се обади след пет дни. Извини се, че имал много работа. Нещата стигнали до Главния прокурор, който разпоредил проверка по това “безобразие” и наказание за виновните лица. Нямало кого да накажат - един от тях бил починал, друг уволнен и т.н. Важното е, че последвало разпореждане и името на сина му било изтрито от списъците на издирваните лица. Всичко било ОК!