Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Потъване Омаяна от стилния ти чар на мъж способен да даде и взима... потъвам в него със финес дотам, където само с нежност се достига. Повеждаш ме. Послушно следвам Теб. Отиваме натам, където бяхме... преди да стъпим в тези векове. Преди да бъдем в този миг на щастие. Не искай много често да си там. Отпиваш болка, а дъхът й дави... Една жена е твоят светъл дом. Обичам те, Божествен мой. Разбра ли.	Птици Те се издигат леко над калта... Завръщат се. С тревите се целуват. Люлеят се безгрижно на цвета. Един размах с крилца - отново плуват. Едно и две... Отпускане. И пак, са във небето, в светлото нататък... Сами. В ята. По три. Или по пет. Нима се отброява свободата? Дали ни впечатляват, или не? Привикнали сме - точици отгоре. Един живот създаден за небе, познава на посоките простора...

Гравюра на фона на свечеряване Дърветата са източна гравюра на фон на утаеното небе в най-ниското, където се е стекло сиво-синьо. Прошарените кичури са цветна доза празник от четката на знаен виртуоз... Попивам всяка гънка от финия бордюр и всеки тон, ведно с отблясъка на търсено изящество. И го раздиплям с мекота... За вас.	Равновесие Какво отдаде? Ясно е, че взе. Животът е живот - във равновесие. Натрупваш. Става връх. Върхът расте. И в някой миг - лавина го отнася... Раздавай щедро с точица любов. Такъв подарък отдалеч се вижда. Към своя дар вплети и благослов. Така дадеш ли - получаваш трижди...

Китено вино Тя знае - Той ще е, и никой друг. Но пак душата неспокойно пърха. Веднъж да чуе бащиното - Да... Усмихва се и на дърво почуква... Наготвени са десет ястия. Миндерите застлани със наметки. Не питай за Гергана - как е тя, сърцето й е още птиче в клетка... А хубостта й мъртъв ще сживи - икона съща. И душа от злато. Пристигат, дъще, майка й шепти. Готова ли си? Чукат на вратата Пристъпват любопитните свахи. Прекрачват прага и мъжете тежко. По бъклицата листи от асми, А китката - привързана със прежда. Изрони се и бащиното Да. А младите - щастливи до небето. Със смях се пълни, та ехти деня - накитен и със слънце, и със цвете.