Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Живяло някога в едно далечно царство, зад девет земи в десета, едно приказно момиче...
Както всяка съвременна приказка, така и нашата има малко по-различно начало. В една огромна държава, отвъд безбрежния син океан, който разделя Стария от Новия свят, живеело момичето с най-тъжните очи на света. Било приказно, но не съвсем - орисниците му били скъперници и неблагосклонно му отредили ролята на Пепеляшка. Подобно на своите посестрими - имигрантки, то носело на нежните си плещи тежестта от промяната и отговорността за своето семейство. И макар че приказката за американската мечта при него някак си не се случила, то съумявало да живее в мир със себе си. Построило приказен дом за душата си и го обзавело с най-прекрасните вещи, които му носели уют. То обаче се страхувало от заобикалящия го свят и издигнало около дома си най-непристъпната ограда, непозволяваща дори и на птица да прехвръкне над него. Домът бил пълен с хора, но то живеело в него самотно.
Отлитали годините - една след една, оставящи своя невидим и видим отпечатък върху прекрасното му младо лице, което всъщност вече не било така младо. Безкрайните делници и безсънните нощи дълбаели с длетото си и оставяли върху него отпечатъците си - тънички мрежи от болка и самота. Само сърцето и душата му оставали същите - млади, нежни и търсещи.
Един ден се случило чудо - най-неочаквано върху покрива на дома кацнал бял гълъб. Нежен и красив. Той запял най-прекрасната и чувствена песен, която момичето било чувало през живота си. Топлината и достигнала до премръзналото му от самота сърце. Заслушано в нежните звуци, то забравило за опасностите, които дебнели зад оградата и отворило прозореца, за да чуе по-добре песента му. Свежият въздух погалил косите на момичето. Трелите изпълнили цялата стая с младостта и свежестта си. Гълъбът пеел за приятелството, за красотата, за любовта. Но песента му била тъжна, защото и неговото мъничко сърчице се разкъсвало от самота.
Пеел гълъбът, а ледът около сърцето на момичето започнал да се разтопява. Душата му се съживила от вълшебството на песента. И се случило чудо - момичето, което вече не било съвсем момиче, се усмихнало с позабравена, но истинска усмивка, която останала да трепти на лицето му. Щастието поизбърсало бръчките на лицето му и то отново станало по младежки красиво. Каквото било в един отдавна забравен живот - някъде далеч във времето от другата страна на океана.
Минавали ден след ден. Песните на гълъба разказвали на момичето за необятния и вълшебен свят отвъд оградата - за пъстрите цветя, за синьото море, за волните птици. И неусетно в него се зародило желанието да полети надалече с новия си приятел, за да усетят заедно вкуса на щастието и свободата...
Един сутрин гълъбът не долетял. Ден след ден момичето безутешно се взирало в далечината и се вслушвало във всеки шум с надеждата да долови любимата песен. Но напразно. Уплашен от неизвестността, гълъбът бил отлетял с предишните си приятели от ятото. Мислел си, че бягството ще му осигури необходимото спокойствие. Той все още не знаел, че оттук нататък всяка негова песен ще бъде посветена на момичето с най-тъжните очи на света.
А то затворило прозорците и ги залостило с метални решетки. Издигнало още по-висока ограда, която да не пропуска дори слънчевите лъчи. И си обещало, че вече никога няма да позволи гълъби да кацат на неговия дом.
Това беше моята приказка. Ще чуя ли някога твоята?

Венцeслава Величкова
за в. "България"