Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

В пулсациите Обикнах първо твоята душа. Потегли ме светилничето в нея. Да, хубав си. Привличаш. Мъж със чар. Разбрах по-късно другата магия. У мен полегна твойта светлинка. И истина е - нея още следвам. Чаровен си, безспорно е така. Но не това е важното за мене. Помислиш ли за Сбогом, ще го знам, преди дори и звук да си изрекъл. Защото те усещам и съм там... Защото си из мен - във всяка клетка. Угасне ли... ще стихне онзи химн. Ще тръгна. И ще бъде надалече. Животът ни наистина е сън. А твоето Обичам те - е вечност.	Съвсем небрежно Открадвам си парче уют от там. Така за миг, минавайки поглеждам в прозореца открит като екран. Съвсем дискретно. И съвсем небрежно. Диван от кожа, част от шкаф, аплик. А светлината - леко приглушена. Понякога се мярва силует. И нещо в мен се моли да остане. Минавам вечер често със кола. За няколко секунди плъзвам поглед. Открадвам от уюта онова, което искам пак да се повтори...

Смисълът - не по Еклесиаст Изпълнен е и диша всеки миг - от твоят ден, от нощите. И всичко е с устремна посока към зенит, във който се разтваря всяка мисъл. И всеки звук. И всеки твой трептеж се включва във стихията на вихър... Обратно получаваш във ответ - това което сам си си повикал... Досадата не идва от това, че гледаш във Вселенската зеница... А идва, ако пиейки вино, решиш, че е напразно и да дишаш...	Звъна на утрото Децата сладко спят. Ще ги разбуди. Но първо да ошета насаме. Миндерите застила с тежки губери. След собата и вън ще премете. Полива на прозореца цветята. Червеното мушкато днес цъфти. А песните й като нежен вятър. По тихичко и слънце в тях реди. Готово е - ошетано и свежо. Коси разпуска - тежък житен сноп. На милото лице трапчинки греят. Крачета звънват в пръстения под.

Уморени щурци Крехки мои гласчета, непожалени стихвате. Ден и нощ, цяло лято, с песни вдигахте храм. И душите ни, грешните, в светли звуци пречистихте. А умирате тихо. Как живот да ви дам? Ако можех от своя да отроня трохички, мои малки щурчета оголяли в пръстта. Мои перлички черни, малки нежни скокливци, храмът, който градихте, освещава слова.