Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Град Котбус е вторият по големина град във федерацията Бранденбург. Разположен е на стотина километра югоизточно от Берлин. Котбус е оригинален с присъствието на малцинството на лужишките сорби, чиито традиции са и до ден днешен съхранени и чийто език се изучава като втори език в училищата. Само 40 км делят града от полската граница и неговото местоположение го прави пряк мост към Източна Европа. Ненапразно преди двадесет години шепа ентусиасти дръзнаха да създадат фестивала на източно-европейското кино, прегърнали идеята за откриване на нови хоризонти, за премахване на границите, които разделят и за популяризиране на киното от Източна и Средна Европа.
Между членовете на журито на фестивала през изминалите двадесет години блестят имената на световни майстори на седмото изкуство като Ищван Сабо, Кщищов Зануси, Андреас Дрезен, Самуел и Ицках Финци, Чингиз Айтматов, Весела Казакова и др. Освен с парична дотация, най-добрите филми се награждават и със статуетката “Любина”/в превод от сорбски - обичана/, сътворена от скулптурката Беате Болденер.
От десет години насам се наложиха като предпочитани от публиката секциите “Руский день” и“Полски хоризонти”, които правят обзор на най-новите кинопродукции на Полша и Русия.
България и Румъния влязоха във фокуса на интереса след влизането им в Европейската общност. Но и преди това нашата кинематография се представяше достойно на фестивала. През 1992 година главната награда грабна филма на Красимир Крумов ”Мълчанието”, по-късно през 2006 за нея се бореше и филмът на Милена Андонова “Маймуни през зимата”. Бурни овации събра филмът “Откраднати очи” на Радослав Спасов с трагиката на невъзможната любов. “Писмо до Америка”на Иглика Тодорова, този нежен и красив филм, който продължава да присъства в световните филмови селекции разплака фестивалната публика със своята автентичност и с трогателната история за песента, която връща към живота. Голям успех отбеляза и другата голяма творба на Иглика Тодорова “Разследването”, която спечели през 2007 голямата награда за най-добър филм. Филмът бе заснет по действителен случай и пресъздаде историята и причините, довели до потресаващо братоубийство.
Любимци на публиката бяха и филми като “Козелът” на Георги Дюлгеров и нашумелият “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който влезе в юбилейната DVD колекция на фестивала със заглавие” Най-доброто ...”
Международният фестивал на източноевропейското кино стана тази година на 20 години. Неговият юбилеум съвпадна с падането на Берлинската стена и със създаването на федерация Бранденбург. Никой друг фестивал не е така здраво свързан с най-новата история на страната. В началото той прилича на един нешлифован диамант, но днес отдавна вече се е утвърдил като значим интернационален форум за преоткриване на актуалните кинопродукции от Средна и Източна Европа. Фестивалът е добър пример за това как една визия с годините може да се превърне в утвърдена и призната институция, създадена с любов и вдъхновение.
Фосфоресцираща синя лента опасваше целия град и отвеждаше зрителите до кинозалите на фестивала, където в продължение на пет дни можаха да се потопят в магията на стойностното кино. Улиците бяха окъпани от синя светлина и пренасяха сякаш в една друга реалност.
На фестивала бяха представени 140 филмови продукции от 40 страни. Някои от филмовите ленти са носители на награди от фестивалите в Кан, Локарно и Карлови Вари, а всички излъчени филми имаха своята премиера на немскоезична сцена.
Фокусът на интереса тази година падна върху следите, които Източна Европа оставя в съвремения интернационален киносвят на териториите от Америка до Азия. Боливуд участва за пръв път на фестивала с новата си продукция “До свидания” на младия режисьор Шашант Шах , която разтърсва с историята на неизличимо болния Авар , който в последните дни на живота си осъзнава, че в бързината на задъханото ежедневие е пропуснал да види малките стойностни неща, които придават смисъл на нашето съществование. Ролята на Авар се изпълнява от Винай Патак, който се утвърди като талантлив актьор в родината си и бе почетен гост на фестивала.
В конкурсната програма на фестивала тази година бяха включени десет продукции от Естония, Сърбия, Полша, Киргизия и Унгария.
Киноманите имаха щастието да се запознаят с два национални хита - “За какво говорят мъжете” от Русия с музика на популярната поп-група BI-2 и българо-македонската копродукцията ”Мисия Лондон”, блестящата политическа сатира, която счупи всички рекорди по брой на зрителите в България и която иронизира нашите привички и “героите” на абсурдното битие в българските посолства по света. И в Котбус билетите за този филм бяха разпродадени за рекордно време. Зрителите излизаха с усмивка на лицата, а силата на една кинотворба се измерва със способността и да разсмее или да разплаче.
В секцията “globalEAST “България взе участие с филма на Светослав Драганов “Децата на дружбата”. Това е петият филм на младия български документалист. В него той разказва за съдбата на двама души, чийто ход се преопределя от политическите обрати на последните десетилетия . Главните герои в неговия филм са виетнамското момиче Ха, което беше отгледано от Блага Димитрова и палестинското момче Ахмад, доведено в България от журналиста Иван Гарелов. И двата случая будеха медийния интерес по време на епохата на социализма, когато страстно се афишираше приятелство между народите.
Режисьорът се интересува най-вече от това в какви посоки героите му ще продължат своя път, какво е било влиянието на средата, в коята са отрасли и колко силен е гласът на кръвта? Филмът бе добре приет от публиката и дава свобода на собствената интерпретация.
Паричната награда на стойност 20 000 евро и стъклената статуетка “Лубина” за най-добър филм грабна сръбската кинолента “Бели, бели свет” на режисьора Олег Новкович. Тя разтърсва със своята емоционалност и с оригинални елементи, заимствани от гръцката трагедия. В него се разглежда историята на бившия боксьор Кинг, който откъснал се отдавна от света, е връхлетян внезапно от изгаряща страст към младо момиче.
Трагиката е програмирана, след като се разкрива, че любимата му е неговата собствена дъщеря. Олег Новкович разчупва всички схеми с въвеждането на сърцераздирателни патетични песни, в които героите отварят за малко врати към душите си и хаоса, който бушува в тях. Музиката към филма е дело на известния сръбски композитор Борис Ковач.
С 2146 гласа публиката на фестивала избра за свой любим филм киргизката продукция “Крадецът на светлина” на режисьора Актан Кубат - една поетична възхвала на добротата в “малкия” човек, без която светът не би могъл да просъществува.
За най-добра актриса бе избрана Ева Габор от Унгария за ролята и във филма ”Адриан Пал”. Тя не е професионална актриса и това е дебютът и в киното, но макар и лаконично и без дори веднъж да се усмихне, убедително пресъздава безрадостното битие на една медицинска сестра със свръхнаднормено тегло, която всеки ден се среща със смъртта в геронтологичното отделение, където работи.
Наградата за най-добър актьор беше присъдена на Таави Елма за ролята му на Тони, отчаяният и загубил илюзии мъж на средна възраст, който търси себи си в кинолентата “Пътят на свети Тони” на естонския режисьор Вейко Йонпу.
За най-добър късометражен филм бе избран ”Морето на желанието” на режисьора Шота Гамизонья.
Тази година бяха представени шест филма в новоучредената секция ”Младо полско-немско кино” за възрастовата група под 18 години. Като най-добър се наложи полският филм на Яцек Борцух “Всичко, което обичам”, който е номиниран за наградата Оскар за 2011 в категорията “Чуждестранен филм”.
Международният филмов фестивал е кулминационен момент за спокойния и мирен град Котбус. Той внася радостна тръпка в дъждовните ноемврийски дни, изважда духовете от есенната летаргия и преобразява провинциалния град, в който рядко нещо се случва, в празнично място, където си дават среща професионално изкушените от магията на киното и техните почитатели. А те тази година не бяха никак малко. 18 500 зрители от Германия и чужбина изпълваха кинозалите и вече с нетърпение очакват 21-то му издание, което ще се проведе в периода от 1 до 6.11.2011.

Красимира Плетньова
Кореспондент на в. “България” в Германия