Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Отпий от мен Не питам откъде и как дойде - след онзи дъжд-порой или след буря. Когато се разсъмваше ли бе... След онзи сън ли, в който все се губех. Не питам. Няма място за въпрос. Сега си тук. Това си Ти и искам да те последвам. Да съм с теб до там - където и след пътя - път се вижда... Една любов обагри есента. Една красива есен стели нежност. Във стъпките й нашата следа е сипната в най-топлите пастели. Дали дойде след степния пожар, или след бяг по хребет - на кошута? Не питам нищо, мой Небесен дар. Отпий от мен въздишката на кълна...	От двете страни на пътя... Десетина метра само ги делят. Едната къща е палат над пътя. А другата под него - пак в гора. но къща да се нарече е трудно. Онази на високото - с басейн. Със спортен кът. И цялата е в бяло. Постройката под пътя - с найлон. Увита е прилежно и изцяло. Подслонът е сред листи и треви - през лятото е скрит, дори потаен. Ах, бялата се вписва във мечти. А, двете ги разделят метри само. От вчера всичко е като на длан - немирен вятър смете всички листи. В постройката видях човек и кон. Разбрах внезапно - просто тях обичах.

Ценности Да, криза е. Не само за пари. Загубихме се някъде по Пътя. Това, което Бог ни подари, потъпкахме на дъното в отплата. Залутахме се в търсене на фалш замаяни от временния блясък. А щом е криза, има и провал. На метри е, ще чукне на вратата. Да се намерим... кодът е във нас. Отляво е. И лесно се разчита - красивото е с блясък. Фалшът - с гланц. Кому е нужно злато със покритие?	Извън спектакъла... Безкрайно тъжно е да бъдеш продавач на вестници и да предлагаш утрото пред Метрополитен. Да пада нежно вечерта-вълшебница, а ти да се усещаш просто сметен. Да прошумяват покрай теб коприните. Да им напомняш - вижте новините. И да си мислиш, че светът за други е. Понякога е тъжно пред Метрополитен.

Непремерена красота Ръждивочервеният цвят се изгуби - дъждовете отмиха боята в пръстта. И са бели тревите. Изпъстри се губерът - в кафяво и жълто. На места излиня. А е в синьо небето. Непремерено синьо. Албиносният степен перчем е в контраст с тази влята без дози небесна магия... И си струва прашинка живот зарад тях.