Людмила Билярска
Есенно пасторалноСмълчано е.Като че не до вчера кипеше по дворовете живот. Студът напълни одаите с хора. Изви асмата под чардака гръб. Проскърцва тежко старата верига, задвижила витлото на бунар. Напълнен съд се люшка и прелива. За миг един. И всичко е дотам. А тихото се вдига окадено от пушеци към сивото небе. Каручка пее жално в пътя черен. Търкулва се гласецът на дете. Пролайва куче. Вятърът изпъшква - от голите дървета иска дан. Под стряхата мамулите се люшват, надиплени във сплит като гердан. |
Под твоите горещи пръстиИ разбрах, че е точно това...Щом вълната потегли със грохот. Долових как помита листа - от дървета безплодни и мъртви. Чак тогава узнах кой си ти... После чух, че ръцете ти молят. И очите ти търсят очи. А дъхът ти замира до моя. Всичко в мене крещи, че е грях. В онзи тътен долавям... обичай. Ти плетеш от словата палат. Аз към него безсилна се свличам. Твойте пръсти рисуват по мен. После спират горещи на сплита. Стовековен камбанен рефрен ме задъхва в легендата скрита... |
|
|
|
След Менделсон...Защо си тръгва лесно любовтаслед Менделсон? За кратко е щастлива. В небето се разхожда месец-два... И приземена става докачлива. Чувствителна на шум, на цветове, на вкусове и разни аромати. Горчивото опитва само ден. До трийсет нощи сладкото понася. От крясъци добива Миниер. Мълчанието просто я убива. Сънят й пък е с много къс размер. (Следете най-добре да не заспива). Красива и капризна е мадам. Чувствителна към прах и бъркотия... Захлопне ли вратата - е до там. Ако се върне, е под друго име... |
На една родителска среща/преразказано/Задвижи шалтера и всичко угаси. Настана смут. Бе тъмно като в пъкъл. Из стаите започна да жужи Във коридора някой чак проплака. Кой го направи? Крайно е! Позор! Запалиха. Той стискаше метлата. Направих го, защото имам дом и искам да си ида. Там ме чакат Той искаше в дома си да върви. Те идваха да чуят важни вести. И го направи. Просто изгаси. Отвърна на живота си на жеста. |
През ситото от клониДърветата разголват свойте тайни -какво са крили в летните затишия. Кой ги е радвал, кой им е досаждал. Съблякоха се и дълбоко вдишаха. Безпомощно гнездата се провесиха - безредни точки в ситото от клони. Умората провлече стъпки есенно. През мрежата небето се нарони. |
|



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














