Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Есенно пасторално Смълчано е. Като че не до вчера кипеше по дворовете живот. Студът напълни одаите с хора. Изви асмата под чардака гръб. Проскърцва тежко старата верига, задвижила витлото на бунар. Напълнен съд се люшка и прелива. За миг един. И всичко е дотам. А тихото се вдига окадено от пушеци към сивото небе. Каручка пее жално в пътя черен. Търкулва се гласецът на дете. Пролайва куче. Вятърът изпъшква - от голите дървета иска дан. Под стряхата мамулите се люшват, надиплени във сплит като гердан.	Под твоите горещи пръсти И разбрах, че е точно това... Щом вълната потегли със грохот. Долових как помита листа - от дървета безплодни и мъртви. Чак тогава узнах кой си ти... После чух, че ръцете ти молят. И очите ти търсят очи. А дъхът ти замира до моя. Всичко в мене крещи, че е грях. В онзи тътен долавям... обичай. Ти плетеш от словата палат. Аз към него безсилна се свличам. Твойте пръсти рисуват по мен. После спират горещи на сплита. Стовековен камбанен рефрен ме задъхва в легендата скрита...

След Менделсон... Защо си тръгва лесно любовта след Менделсон? За кратко е щастлива. В небето се разхожда месец-два... И приземена става докачлива. Чувствителна на шум, на цветове, на вкусове и разни аромати. Горчивото опитва само ден. До трийсет нощи сладкото понася. От крясъци добива Миниер. Мълчанието просто я убива. Сънят й пък е с много къс размер. (Следете най-добре да не заспива). Красива и капризна е мадам. Чувствителна към прах и бъркотия... Захлопне ли вратата - е до там. Ако се върне, е под друго име...	На една родителска среща /преразказано/ Задвижи шалтера и всичко угаси. Настана смут. Бе тъмно като в пъкъл. Из стаите започна да жужи Във коридора някой чак проплака. Кой го направи? Крайно е! Позор! Запалиха. Той стискаше метлата. Направих го, защото имам дом и искам да си ида. Там ме чакат Той искаше в дома си да върви. Те идваха да чуят важни вести. И го направи. Просто изгаси. Отвърна на живота си на жеста.
През ситото от клони Дърветата разголват свойте тайни - какво са крили в летните затишия. Кой ги е радвал, кой им е досаждал. Съблякоха се и дълбоко вдишаха. Безпомощно гнездата се провесиха - безредни точки в ситото от клони. Умората провлече стъпки есенно. През мрежата небето се нарони.