Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Потъвам в светостта ти Море в сребро. И вик над съмнал бряг - все символи на първата ни среща... Сега сме аз - жената, ти - мъжът - небесни, земни, мъдри и горещи. Отново нарисувай теб и мен. Морето да оставим да се плиска. Рисувай с дъх. Без дъх. Или със стон. Красиво е под пръстите ти всичко. Полягам кротко в твойта тишина. Брегът да го оставим да тъгува. Пред нас е път. И вярваме в това. Потъвам сред полета с лавандула.	Есенни минзухари А вече рано слънцето захожда. За кратичко се мерне тук и там. Градините с дворовете обхожда. Прозорците току докосне с длан. Речицата го моли да я грейне. Гората. Всичко чака слънцедар. Опитва се светлик навред да сейне. И ето - трепна късен минзухар.

Взаимно Копитата им чаткат и свистят - препуснали мустанги са годините. Искри хвърчат и облаци от прах - животът ми лудешки галопира. Задъхан и забързан е до смърт. Прелита и над пропасти, и урви. За кратко си поема глътка дъх, под устрема му и твърдта се сурва. А раните зарастват и във бяг... Ведно със болки-белези тъмнеят Във стъпките се стичат струйки кръв. Следите от галопа аленеят... Животе мой, лети до край със вик. Сред облаци възторг разсипвай грива. Такъв те искам - устремен и див. Такъв ме имаш - любеща и жива.	В красотата на полета Смъртта отменя всичко - власт, пари. Царуване, безславие и слава. Заложено е в нас да не броим какво било и колко ни остава. Настройката ни с мярка за безкрай... Мечтите затова са хвърковати. Към Х-деня (за радост) сме в нехай. И затова след по- е по-нататък... Като снежинки чезнем във пръстта. Листенца сме, отбрулени от вятър. Самият полет - той е красота. До сигурния допир със земята...
Нощна разходка Казино до казино. Този град изглежда гони облика на Вегас. Пред всяко има и изтупан гард, докаран във костюм и зорко гледащ. А булеварда - тих и избелял. Почти безлюден. Тук-таме се мярка бездомно куче или някой сам. Понякога и окъсняла двойка. От входа се изнизва аромат - напомня ми на “Долче и Габана”. Девойката след него кърши врат, облечена във стил - купон за двама. Усещам се изцяло неглиже - със дънки съм и семпло спортно яке. Тук всичките са по къде-къде. Пред този стил - парижкият е грапав. Мъжът ми ме прихваща под ръка. На Витоша Копитото намигва. Рекламата подканя, че сега е точният момент да видим Рига.