Поезия - Антоанета Манова

Антоанета Манова

Антоанета Манова

Време Казват, че времето лекува, защо тогава още ме боли, минаха дни, минаха години, а чувствам сърцето ти как тупти. Казват, че времето лекува, но аз не вярвам на това, защото нощем щом си легна, от спомени потъвам в самота. Казват, че времето лекува, защо тогава ми тежи, че макар и близо си далече, а кръвта във мен кипи... Казват, че времето лекува, а аз по спомени тъжа, към звездите гледам нощем, с моята несбъдната мечта... Казват, че времето лекува, и със сълзи се пълнят моите очи, теб те няма, сама будувам, от мъка всичко в мен крещи... Казват, че времето лекува, тогава защо ме боли, минаха дни, минаха години, но в моите мисли идваш само ти... А казват, че времето лекува...	Игра С открити карти аз играя пред твоите измамливи очи, но при всяко раздаване губя и надсмиваш ми се сякаш ти. Опитвам да играя по тези правила, търсейки път към твоето сърце, но малко по малко в моята глава се появява съмнение - имаш ли го въобще? Победа след победа - печелиш моето сърце, а аз тръгвам, празна и разплакана, подновяваш колекцията, смееш се, но свикнах да губя, да съм прецакана. Поздравления, г-н Играч, в игрите сте силен, но те не са достатъчни в тоз живот, дори след няколко победи пак сте безобиден, трябва ви повече от добър ход. Успех, за последно аз играх, продължавам с гордо вдигната глава, макар и късно, но разбрах, тази игра не е за хора със сърца.

Октомври Студена октомврийска нощ, и душата ми в тъгa стене, дъжд се сипе с пълна мощ, ела, легни до мене... Идваш сякаш ти към мен, но се губиш в тъмнината и с поглед туй студен ме поглъща тишината... Моят плач не се чува, ни стон, ни звук, ни нищо... и сърцето ми лудува, на парченца, пак е нещо... Потрошено от лъжи, чака то самото някой да се появи, мислейки му доброто...	Огледало Едно момиче срещу мен стоеше, мълчаливо ронеше сълзи, едва долавях какво шептеше, но знаех, че много я боли. Стоях и тихичко я гледах, не смеех да кажа нищо аз, но по погледа и усещах, че иска да крещи с пълен глас. Приближих се аз до нея, да я утеша ръка протегнах, но се спрях, изведнъж очите и в мен се впиха, аз пред огледалото стоях...