Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Танцов ансамбъл “Хоро“- Чикаго спечели сърцата на публиката в Монреал и Торонто, Канада


Поредна неделя, поредна репетиция. Ноември отброява последните дни от календара. Дни, изпълнени с благодарствена тръпка. Отминал е един от най-хубавите американски празници - Денят на благодарността, ден за равносметка, за отваряне на сърцата и душите ни към другите. Ден, в който кратката думичка “благодаря“ придобива тържественост и сила, даващи й мощ да се изявява пълноценно в живота ни - не само епизодично, а постоянно и преднамерено.
Танцьорите от фолклорен ансамбъл “Хоро“ отново споделят неделния следобед в репетиции и български ритми. Отминали са трепетните дни от двата големи концерта в Канада (12 и 13 ноември 2010), последвани от представянето на танцовото им изкуство на поредния фестивал DANCE CHICAGO 2010 (20-24 ноември). Отминал е и Денят на благодарността. Остава бъдещето  - нови изяви, вдъхновение и себеотдаване. Но за да се стигне дотам, трябва да се премине през настоящето, запълнено с много труд и амбиции.
Вълнуващо е да попадне човек в “кухнята“ на ансамбъла. Тук всичко е обикновено, творческо и работно  - като в ежедневието, въпреки неделния ден. Красотата се гради с много труд и ентусиазъм. Всеки отделя от личното си време, но друг вариант няма. В крайна сметка, усилията и посвещението се възнаграждават  - когато зрителите притихнат в очакване, когато се разнесат игривите ритми на българската музика, когато в очите се запали искрата, когато публиката се възпламени и залата се озари от светлината на емоциите...
Поредна неделя, поредна репетиция. Като заговорихме за отминалите наскоро концерти на ансамбъл “Хоро“ в Канада, умората мигом изчезна и очите на всички се озариха с някаква особена светлина. Усмивки, като бели кокичета, разцъфнаха върху лицата на танцьорите. Имаше с какво да се похвалят, имаше с какво да се гордеят  - трудът им бе оценен и възнаграден чрез любовта на публиката. С неподправена радост те разказваха  - за едно невероятно пътуване, сплотило още повече колектива им, за радушното посрещане от сънародниците ни в Монреал и Торонто, за възторга на зрителите  - и българи, и канадци от красотата на танците и носиите, от хореографиите и изпълнението.
Двадесет и двама танцьори от ансамбъл “Хоро“, Чикаго участват в турнето и печелят овациите на публиката. Първият концерт, на 12 ноември, е в Монреал, откъдето са и инициаторите на турнето  - Българо-Канадският Културен център “Паисий Хилендарски“. Концертът на ансамбъл “Хоро“ доставя много радост и приятни емоции на почитателите на българските народни танци. Аплодисментите са показателни. След концерта настроението, обхванало всички, продължава с право хоро, поведено от танцьорите с развятото българско знаме, свързало в един емоционален танц участници и гости на спектакъла.
Следващия ден ансамбълът пътува до Торонто, където същата вечер  - на 13 ноември, почитатели на народните български танци очакват да се насладят на изкуството на гостите от Чикаго. Въпреки умората, настроението е приповдигнато и концертът протича магнетично. Аплодисмети и скандиране: “Още! Още!“ повишават ентусиазма на танцьорите и зрителите. Публиката, изправена на крака, ръкопляска непрекъснато, желаеща концертът да няма край. Малки деца, намиращи се близо до сцената, също танцуват. Препълнената зала в Торонто е завладяна и изразява недвусмислено настроението и радостта си от съприкосновението с магията на българските танци.
В репертоара на ансамбъл “Хоро“ са включени танци от различни етнографски области на България, носиите се сменят за всеки танц: “Тракийска сюита“, “Шопска сюита“, “На извора“, “Пирински танц“, “Варненски танц“, “Крайдунавски танц“. Ритми, музика, усмивки... Всичко това, съчетано с професионализма и себераздаването на танцьорите, с хореографията и завладяващата музика, оставя незаличими следи у зрители и изпълнители.
Поредна неделя, поредна репетиция. Но сред танцьорите от ансамбъл “Хоро“ витае нещо ново. Тези четири дни ги привързват още по-силно един към друг, към идеята да преживяват още и още успехи и да даряват с магията на танца си хората, да екзалтират публиката и да засилват любовта й към българското танцово изкуство, което е уникално и неповторимо. Всички единодушно изразиха своята благодарност към безупречната организация и топлото посрещане от домакините в Монреал и Торонто, радостта си от срещата и  запознанството с колеги от ансамбъл “Българи“ в Монреал, които също съхраняват и разпространяват по света българското народно творчество. Не бе спестена благодарност и към ръководителите на ансамбъла  - Ирина и Тодор Гочеви, които са щастливи и горди от постиженията и ентусиазма на танцьорите.
С много вълнение и топлота ръководителите на ансамбъл “Хоро“ споделиха своето отношение към успеха на танцьорите, както и благодарността си към всички, допринесли за това  - изпълнители, почитатели, спонсори, поддръжници.
К.Томова: Коя е магията, превръщаща труда ви в успех?
Ирина и Тодор Гочеви: Българското хоро  - с него започва и с него завършва всеки български празник! Не случайно нарекохме нашия ансамбъл “Хоро“  - то ни събира и всяка неделя за нас е празник  - да се видим, да поиграем, да споделим, да се отморим и да се отделим от забързаното ежедневие тук, в Чикаго. Българската музика и българският танц са тези, които ни събират и обединяват. С влизането в репетиционната зала всички изпълнители се чувстват различно, самият репетиционен процес ги отделя от действителността. А когато сме на сцена, с обличането на костюма, те се преобразяват, водени от движенията в танца и ритъма на музиката.
Няма българско сърце, което да не трепне при засвирването на кавал или гайда! Съвкупността от музика, танц, костюми, настроението, което излъчват танцьорите по време на концертите, това е нещото, което въздейства на зрителя.

К.Томова: Благодарността е неизмерима с думи, но добрата дума има вълшебно въздействие. На кого бихте искали да благодарите?
Ирина и Тодор Гочеви: Благодарни сме на нашата публика, която ни вдъхновява, когато между нас и зрителите няма граници и всички сме едно цяло.
Щастливи сме да бъдем заедно с танцьорите от ансамбъла  - с тези чудесни момичета и момчета. Всичко постигаме с много труд, всеки дава максималното от себе си. Удоволствие е да имаш до себе си хора като Красимир и Мариана, Мариана Манкова, Светла Енчева, Петя и Митко, Цветанка, Светла Стоилова, Ивана, Венци Сотиров, Сиси и Слави, Албена, Персияна, Венета, Катя, Мариана Попова, Христина, Биляна, Ирина, Цветелина, Веселина, Десислава и Десислав, Боби, Симеон, Николай, Веско. Не може да не похвалим и най-младите наши момичета  - Беатрис и Стефани, които се представиха чудесно на тези две големи сцени в Канада. Благодарим на всички изпълнители от Ансамбъл “Хоро“ за тяхната всеотдайност и търпение в репетиционната зала, за доказаната им обич към българския танц, за голямата помощ и преданост, даващ всеки от тях за съществуването на нашето общо българско “Хоро“. Танцът е наша съдба в продължение на 30 години. От собствен опит знаем, че сцената е свято място, че излизайки на сцена, вече не си този, който си в действителност, а се превъплащаваш в образа, който трябва да пресъздадеш  - как са танцували нашите предци.  Хората, качили се веднъж на сцената, трудно се разделят с нея, с въздуха зад кулисите, с тръпката, с аплодисментите, защото сцената е мястото, където всеки намира другото си “АЗ“, правещо го по-различен и по-щастлив! Скъпи момичета и момчета, бъдете винаги такива, каквито ви познаваме  - талантливи, всеотдайни и верни на българското!
Искаме да благодарим на колегите си от Монреал и Торонто за безупречната организация и сърдечното посрещане и за дадената възможност  Ансамбъл “Хоро“ да бъде техен гост. Удоволствие за всички нас бяха тези няколко съвместни дни в съприкосновение с магията на българските танци.
Благодарни сме на нашия спонсор MULTIGROUP LOGISTICS CHICAGO, който спонсорира това пътуване безрезервно и който неведнъж ни е подкрепял и в други наши концертни изяви.
Благодарим и на българските вестници в Чикаго  - “България“ и “България сега“ за помощта им и безплатната реклама, откакто е създаден ансамбълът, на Българо-Американски център за културно наследство (ВАНС) и на всички българи, които ни подкрепят, уважават и ценят изкуството на ансамбъл “Хоро“.
Ансамбъл “Хоро“ принадлежи на всички вас  - българите в Чикаго!
Благодарим ви!

Калина Томова
за в. “България”