Людмила Билярска
БъдникЗаруменяха в бързане жените -шетня пред празник в пълен с люде дом. Замесват бъдник, гозбите опитват. Отколе чакат с трепет този ден. До надвечер, синията е пълна. Прикадникът пропушва със тамян “Вечеряй с нази, Боже”- се отронва. Стопанинат събира длан до длан... За къщата е първата разчупка. От питката за всеки има дял. С тих благослов вечерникът се спуска. Нощта, в която Той се е родил. |
Небе зад стъклоСтудът е зъл и пакостен до смърт -опитва се да властва над живота. Задрасква стъпките в снега да не личат. Подостря ядно всеки слънчев допир. Викът е онемял и вцепенен. Над него само вятър прозвънява. Гребе снежинки с двете си ръце и сребърни - във танц ги разпилява. Животът се стаява на кълбо. Опитва се смален да оцелее. Небето се затваря зад стъкло. През процеп само ивичка синее. |
|
|
|
Призори, към звездитеПленена съм от мъжкия ти чар,мой Рицарю, побрал вселена нежност. Това, което искам да ти дам, е точното, което Бог отрежда. Преминах лабиринти на сумрак, сега те следвам - зов към светлината. Ръката ми потъва в твойта длан, не за раздяла, а за път нататък. Разказвай ми, изреждай ми слова, с отворени зеници ще те слушам. А после ще съм твоя в тишина. А после и по детски ще се сгуша. На утрото - един немирен лъч, ще зазлати по сребърния кичур. Ще го докосвам - ти докато спиш. А после ще политнем към звездите... |
Ще има дом, където...Във Празничната нощ ще има дом,във който за слугите няма отдих. Те трябва да пристигат със поклон и всичките заръки да запомнят. Да наклоняват лекичко глава, когато господарят нещо казва. Да имат сръчност, такт и бързина. Особено са нужни - щом е празник. Умора ли? Че тя не е за тях. Освен на всичко - затова им плащат. И щом дочуят: ох или пък ах, тогава могат пътя си да хващат. Тогава идва онзи миг желан. Не става реч за тях. За господата. Подаръци във лъскав целофан, възторзи до безкрай. И тъй нататък. Свободни са и нека да вървят, където искат (ако още могат). Защото тази нощ е и за тях - слугите, от постройката на двора. |
ЕЛХИЧКАТАКогато я донесоха отвън,приеха я буквално със насмешка: Здравей, Трънливке! Същи горски трън! Да имаме бодливата ти дрешка! Приятно ми е! - тихо прозвуча. Елховата гора напуснах днеска. Че съм бодлива, имам ли вина? А, аз пък да ви кажа... ви харесвам. Че ни харесваш, то си е така. Къде в гората си видяла фикус?! Изпъна гордо фикусът снага. Изправен съм сред стаята, за приказ! Ах, вижте ме пък мен. Млъкни сега! Омръзна ми все тебе да те слушам. - Към фикуса от яд изви листа, накипрената бяла теменужка. Бръшлянът се наду като паун: Повгледайте се, моля, в мойта свежест. Това дръвче изглежда като пън. А аз в букета пръскам дивна прелест. Надвикваха се, клатеха листа. И цветове разсипваха във спора. А тя се сви във ъгъла сама. Тъжеше за гората, за простора... Но утрото донесе чудеса - при тях дойдоха с песни две сестрички. Накичиха дръвчето през деня, а вечерта, учудиха се всички: Сред стаята със хубост заблестя! И много радост в празника принесе. Прошушнаха си стайните цветя: Превърна се бодливката в принцеса! |
ТишинаОтдавна вече чакам пред вратата.И тихичко почуках. От приличие. “Премръзнала съм чакам топлината”. Мълчание. И отговор от нищото. Разбрах, че много скоро ще измръзна. Усетих по симптомите - унасяне. Потропах вече поривисто-бързо. И даже казах: -Там ли сте приятели? Сърцето ми е топло и голямо. Не го оставяйте във плен на зимата. Почаках за ответ. Прочетох:”няма”. Пред портата стоя и гледам срината. Макар неловко - пробвах и с юмруци. Когато става дума за спасение... Дочух единствено гласа на птици. И тишината прати ми послание. Отеква нейде, вътре слепоочно кънтенето от мойто празно блъскане. Вратата е бронирана поточно. Сърцата са метални и излъскани... |
11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”
