Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Новогодишно наричане И нека да е мъдра! Да е зряла. Да е честита. И да бъде с връх. Злините да заспят под объл камък. Да я изпълва звънка детска глъч. Градините от плод да натежават. Нивята от пшеници да златят. Да няма никой по-висок от хляба, защото той ни стига за из път... Да вдигнем пълни чаши с гъсто вино, преляло на лозницата кръвта! Да бъде точно нашата година - мънисто в броеника на века!	В очакване Малки къщички свити очакват в снега. Пушат топло, а нямат комини. И защо ли, защо ли навяват тъга? Малки къщи с надеждици бели. Не кроят в тях, не шият мечти за света. Светят вечер със малко прозорче. Там изричат - красиво се стели снега. Не обсъждат пакети и борси. В тях приготвят подаръци - дребни неща. Там е топло дори без камина. Малки къщички тихо въздишат в нощта. И очакват добрата година.

Греховен плод Тръгни със мен и вдишвай красота. Последвай свойта плаха самодива. Ще пием от кошутена следа. Над кладенци дъхът ни ще замира. Ще ни омайва тръпният букак. На припеци до вършини ще седнем. Във пещери покой - ще търсим в мрак. И в нежността на мрака ще прогледнем. Не стой смутено. В теб зова познах. Дойде до мен разтърсил сто небета. И нека бъде сладкият ни грях - когато вкусиш плод от мойте шепи.	Знаците на хоризонта Прегръдката напомня грозна схватка. Животът потрепери и замря. Тревите го издишаха до капка и повалени легнаха в пръстта. Скована е земята. Вече дреме във полуунес. И почти без дъх. Посечените черни слънчогледи печално срещат слънцето във гръб. Светът е онемял и непотърсен. И само хоризонтът дава знак, че не е смърт смъртта, а е възкръсване. Там синьото прелива във лила.
Щастливи мигове Да те докосне сянката на птица. Морето да ти каже свойта тайна. Да чуеш ясно, че земята диша. С очи да плуваш сред звездите плавно. Да те събуди дъх на свежо утро. И хиляди звънчета в теб да пеят... Да знаеш, че мигът не се завръща и само във мига - сега живееш... Да се загледаш в крехката тревичка. По детски да се радваш, че я има. Да чуеш как се любят горе птици- и малкото гнездо съвсем им стига. Да минеш под дъга от седем цвята. Да вдишваш колендро след лятна буря. Отронен лист да ти подскаже есен. Звезда да падне, а в мига си влюбен. Снежинки на звездички да те ръсят. Да сетиш, че покоят е във бяло. Да видиш, че цъфтеж е пак накацал. Че залезът пред теб е просто... зрялост.