Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Радостен връх Потапям се във твоето - обичам те... До сладка изнемога съм без дъх. И ставам цвят, и нежно се разтварям под светлото на радостния връх. Хармония от звуци ме облива. Обгръща ме порой, порой отвред - от музика. Божествено се сливам със всеки тон, изтръгнал се от теб... И ставаме възторжена зеница Вселената пулсира в нас без звук. Обичам те! Не чуваш ли... обичам те! От векове, Любов, вървя към теб...	Бъди ми... Прошепнах ти: как искам да остана... Денят ми бе извикал, че боли... Затоплих се на силното ти рамо. Погледнахме се - всичко се взриви. Магия ли, какво преля във мене? Небето ми от щастие замря. Денят притихна. Сви се на колене. В две думи само... всичко се побра. Повтори се мигът на Сътворение... Изваяхме си с обич - Свят в Света. Бъди ми в него дом и вдъхновение. Бъди Животът на една жена.

Трепетно докосване Всичко е музика... белотата на снежното мълчание топлата въздишка на земята плавният полет на птиците неспирният трептеж на листата тайнственият шепот в тревите величественият небесен прилив разсъмването над планината красивият допир на душите ни с теб... Някъде жадни за нежност ръце докосват клавишите с трепет...	Молитва за човека от подслона Разтърсва ме една съдба от дни. Нима е важно колко време вече. Но кой си ти, човеко, подскажи? Орисница ли странно те обрече? Увил си се и търсиш топлинка. Притихнал под прозирно покривало, посрещаш зими, есени, лета. И празници над него са валяли. Но кой си ти, сред този бърз кипеж? На метри от уют на стилни вили. Подслона ти мъждука - бледа свещ. За теб се моля - нека да те има!
Акварели Снегът заръси тихичко и щедро. След още час - обилно заваля. Къщя, дворове, ниви - всичко белна. И се изгуби някак. Умаля. Комините задишаха дълбоко - нагоре, към небето. Чак горчи. Старица пъпли сгърбена по пътя. Камбанен стон се втурна да брои. Над къщите, при хълма стана чудо - гласчета затрептяха изведнъж. Разсъненото тихо се събуди. Зарадван Шаро сипна звънко глас.