Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

От изгрев, до залез Не е чужд на човешките слабости. Знам, че те - и на него не са... Древна истина - даже за рая прекалени светци не вървят. Той е моето рамо по пътя. Аз за него - гореща ръка. С мен е, щом под нозете пропука... И е моята стряха в дъжда. Претворен е в лика на сина ни. По природа е малко гневлив. Аз за него съм светлият ангел. Ако страдам - и него боли. И ми казва: ти пак си онази - полско цвете сред зрялата ръж. Този, с който ще крача до залез. И от изгрев е с мен. Моят мъж.	Отново за Бургас Този град, хвърлил котва на дъх от брега, свети вечер красиво. Разпръсква светлини във морето. А разсъмнал едва - пак на рейд уморено се спуска. И е мъничко тъжен в студените дни - рони чайки над килнати лодки. Осветява небето, когато не спи. После пише с поетите строфи. Има своя задъхан пристанищен двор. В него въздухът стене мазутно. В този град, ако даже, останеш за нощ, вече трудно от него напускаш.

С аромат на дюли /акварели/ Миндерите са чистичко застлани. На пода е разцъфнала градинка - от пъстри черги, скорошно тъкани. Прозореца с перденца, прани в синка. Стопанката е бърза и чевръста - това подхване, другото довърши. Приседне да добави нова бримка на плетката. И пак снове из къщи. Дечицата подлитат гласовито - замерят се, проплакват и се гонят. Вратата се отваря - те отлитат, защото помнят бащината воля. И двамата мълчат във сладка буря - онази дето свети в одаята... Панерче с преседели жълти дюли красиво пълни с аромат живота.	Да си Жена... Рисувана. Задрасквана. Възпята. Охулвана. Въздигана. И пак - жигосвана... Тя - вечната в платната. Миросваната с думи и любов. И грешница, и щерка на Месия. Отричана. Насъщна, като хляб. Въздишка и сълзица от Мария. Ах, дяволски божествената Тя!
Трилистник в хола Всяка сутрин е с мрежа в ръка - две млека, топъл хляб и умора. Асансьорът я качва сама. А понякога с някой от входа. Заковава на пети етаж. Коридорче със пъстра пътека, малка кухня с балкон към деня, сиво-бял терикот и пердета. Меки чехли с протрити пети я отвеждат по губер към хола. Стар трилистник и здравец в кашпи, и прозорец със изглед към двора. И е късно за скок в друг живот, и мечтите - притегнати с възел... Две млека във хладилния джоб. И трилистник останал без възраст...