ЖИВОТЪТ СВЪРШВАНЕ НЯМА

За автора:
Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 г. в Русе. Завършва медицина в София (1962). Работи в санаториумите в Трявна и Искрец (1962-1969) и специализира пулмология, хирургия и онкология. От 1969 г. е назначен в Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор става доцент и водещ хирург, известен в цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над 80 научни статии у нас и в чужбина, има множество признати хирургични рационализации и изобретения.
Човек с широки познания и интереси, Андрей Симеонов е автор на публицистични текстове във в. “Демокрация”, на пътеписа “Непознатият остров Доминика” (2004), на неиздадени разкази, новели и стихотворения. Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предаде на издателство “Факел експрес” ръкописа на романа си “Животът свършване няма”, журнален вариант от който беше публикуван в кн. 2 на сп. “Факел” за 2008.
Андрей Симеонов почина на 20 юни 2008 г. в София.

Редакцията на вестник “България” благодари на съпругата на Андрей Симеонов - г-жа Петя Арнаудова за нейното съгласие част от неговото творчество да бъде публикувано на страниците на вестника.

ОТКЪС 16

Ева дълго стоя замислена.
- Така е, Фил! Жесток си, но си прав! Е, пари поне ще имаме. Ти само стискай палци, защото след два дни заминавам за Флорида да уведомя родителите си за нашите намерения. Без тяхната благословия нищо не може да стане.
Изминаха три дни, през които реших най-съвестно да си изпълнявам задълженията в билдинга. Привечер прескачах до Ню Джърси, за да проверявам дали има съобщение от Флорида. Притеснявах се и мисълта ми беше изцяло заета с Ева. На четвъртия ден имаше доста неприятна авария в апартамента на един склерозирал дядка. Така беше запушил каналите в банята, че се наложи да се разбива мозайката. Вечерта бях капнал от умора и пропуснах редовната визита у Ева. Можах да отида едва на следващата вечер, когато я заварих да се мотае в банята. Изглеждаше добре, но ме целуна вяло и рече:
- Прощавай, че не се обадих, но тази сутрин от летището отидох направо на работа. Бяха станали едни бъркотии, трябваше спешно да ги оправям. Фил, страшно съм уморена, а и новините от Флорида съвсем не са добри.
Не казах нищо, защото сърцето ми се сви от лошо предчувствие. Ева не ме остави дълго в неведение.
- С една дума - започна тя делово, - нашият брак не може да се състои. Моля те да си спестим обясненията и не ме карай да ти разправям какво беше вкъщи. Не искам отново да преживявам всичко. Само ще ти кажа, че беше кошмар.
- Много важно, няма да се женим и ще си живеем както досега. Мисля, че си самостоятелен човек и за тази работа не трябва да искаш разрешение от родителското тяло...
Отговорът й направо ме смрази:
- Не! Това не може да стане, защото аз поех определени задължения. Бях принудена да поема определени задължения... Не мога да не ги спазя! Фил, ти никога не можеш да разбереш как стоят нещата при нас... Както и аз не мога да разбера всичко това, което ми разправяш за твоята страна.
Очаквах, че Ева ще пусне душа от сълзи и сополи, но това не стана.
- Лично аз съм ужасно зле - продължи тя. - Нещастна съм, защото срещнах тебе, който ми даде повече от любов. Даде ми сили отново да вляза в живота. И ето как ти се отплащам... Повярвай ми, друг изход нямаме и трябва да се разделим. И колкото по-бързо, толкова по-добре и за двамата.
Изведнъж ме обзе страшна злоба и ярост, главата ми забуча.
- Върви по дяволите, ти и твоето еврейско семейство, изкормена кокошко! Живей си скапания живот! Аз и без теб ще се оправя, защото, ако искаш да знаеш, вече съм се оправил...
Скочих, запокитих нанякъде ключовете от колата и апартамента и тръшнах вратата. Имах чувството, че ако остана още миг, ще я удуша. Едва в автобуса се успокоих и започнах да се навивам, че не е станало кой знае какво. Имах самочувствието на свободен и независим човек, а това много помага.
Ева издържа раздялата точно един ден и половин нощ. Обади се в полунощ. По телефона гласът й я издаваше, че се вълнува:
- Обаждам ти се да ти кажа, че никога в живота ми човек не ме е нагрубявал така. Ти не се посвени да се подиграеш и с нещастието ми... Ти си жесток и безскрупулен човек. Ти...
Изчаках я да свърши и веднага реагирах:
- Да, така е! Така става, че понякога човек получава и плесници в този живот. Особено когато ги заслужава. Всичкото, което ми наприказва, важи и за тебе. Отиди в банята и се погледни в голямото огледало. Гледай се в очите си и повтори урока, който ми предаде вчера - и й хлопнах слушалката.
Ева явно нямаше намерение да ме остави да спя, защото след около час отново позвъни. Този път от слушалката направо миришеше на алкохол.
- Фил, не може така! Не става да се гледаме по огледалата, а трябва ние да се погледнем в очите. Защо не вземеш едно такси и не дойдеш при мен?
- А, тук хич и не ме търси! Мисля, че много ясно ми каза да си хващам пътя! Хванах го и трябва да те уверя, че той не води към Ню Джърси. Хайде, остави ме да спя!
Кръв капеше от сърцето ми, но удържах фронта. Знаех, че само така мога да спечеля битката, която практически бях загубил. Не се излъгах, защото в седем часа сутринта портиерът Джими ми позвъни и ми каза доста ехидно, че една дама, която карала същата като моята кола, искала да ме посети.
Ева ме хвана по долни гащи в пряк и преносен смисъл. Със сънения си мозък трудно схващах законите на тяхното общество, влиянието на равините, свещеното право на родителите. След тази лекция по еврейско право Ева започна да ми подава по-разбираема информация.
- Сега разбра ли, че няма накъде да мърдам! Сбърках, че директно изтърсих всичко на нашите. А ти си помислил...
- Добре, разбрах! - прекъснах я по средата. - Това, че съм разбрал, ще оправи ли нещата?
- Това е най-важното, че си ме разбрал. Родителите ми са добри хора, но са от старото поколение и робуват на догми. Смятам, че ще намерим начин да се съгласят. Трябват обаче подкрепления и обходни маневри, а не направо, както постъпих. Хайде, обличай се и да тръгваме за Бостън. Сигурна съм, че брат ми ще застане на наша страна. Той сега върти целия бизнес, всичко зависи от него и татко го слуша. Сара е глупачка, но прави това, което Хари нареди.
Последва една шеметна седмица. Ева действаше с пълна сила и сега имах възможност да се уверя каква огромна енергия и какъв ум имаше тя.
В Бостън престояхме само два дни. Братчето ме хареса и отсече, че това, което ще става, е най-доброто за Ева. Сестрата Сара каза само: “Йес“. После полетяха факсове и телеграми и се ангажираха самолетни билети. Децата се организираха и вкупом заминаха във Флорида при родителите си. Според сценария аз трябваше да хвана нощен полет и след един ден, в десет часа, да бъда пред къщата им.
Бях точен. Един негър с бели ръкавици ме чакаше и ме поведе към салона на първия етаж на огромната къща. Там бе събрано цялото семейство Лизенберг. Майка Джесика седеше подпряна на възглавници, положена в широкия диван. До нея беше приседнала голямата сестра Сара. Брат им се беше покачил на едно резбовано бюро и като ме видя, ми намигна. Мистър Лизенберг стърчеше прав. Той се оказа загорял от слънцето възрастен човек в неопределимата възраст над 65 години. Съвсем не изглеждаше грохнал. На едно канапе седеше Ева. Хвърли ми бърз страничен поглед, но беше бледа, та чак изглеждаше прозрачна. Цареше гробна тишина. Тази няма сцена продължи доста дълго. Престраших се и рекох: “Хелоу“. Тишината обаче продължи и това вече ме притесни. Когато мистър Лизенберг разпореди да заема свободното място до Ева, гласът му ми прозвуча като топовен гърмеж. Седнах на ръба на канапето с положени върху коленете си ръце, като послушник от манастир.
- Значи това сте еие, мистър Фил, който иска ръката на дъщеря ми - започна старият, който явно се бе приготвил за дълга реч. Вероятно обаче практицизмът на деловия американец надделя, защото той само помаха ръка и отсече: -Не може! Семейният съвет реши, че не е съгласен с вашия брак. Това е, а сега се омитайте и не се и опитвайте повече да безпокоите дъщеря ми. Цезар, изпратете господина!
Хвърлих бърз поглед към Ева, но тя не промени каменната си физиономия. Като не получих очакваната подкрепа, реших, че този път всичко е свършено. Нямаше повече какво да губя и затова, като скочих, започнах една задъхана скоропоговорка:
- Виж какво, шефе! Това ли ви е прехвалената американска демокрация? Къде са тук правата на човека, та не ми даваш даже и право на последна дума. Или пък не си забравил методите на чекистите от там, откъдето си се довлякъл тук! Или пък и ти си бил от тях, защото сега се държиш точно като тях. Нали си спомняш какво са казвали: “Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем“. Ако не си го спомняш, мога да ти го повторя и на руски, та да ти просветне в проклетия мозък...
Никой не беше очаквал тази реакция от мене и на всички, включително и на Ева, очите станаха кръгли. Явно бях настъпил мистър Лизенберг по мазола, защото той се тръшна до жена си и викна:
- Сядай!
Усетих, че ако сега отстъпя и седна, ще ме приключи набързо, та продължих канонадата прав:
- Ти сега ме ликвидираш и мене няма да ме има, но проблем на дъщеря ти ще го има и той ще ти тежи, докато си жив. Ти нищо не знаеш за мене, кой съм, откъде съм и защо съм сега тук. Аз съм бял човек като тебе и може би по-бял...
В това време братът на Ева скочи от бюрото и гласът му прозвуча необичайно спокойно.
- Работата е там, че ние знаем всичко за вас, мистър Фил. Вие сте абсолютно прав, че разговорът трябва да бъде като между цивилизовани хора. Предлагам първо да пийнем по нещо.
Цезар сякаш само това бе чакал, защото се появи с количка с питиета, чаши и много лед. Само Хари посегна, наля си солидна порция уиски и отново яхна бюрото. Ева се възползва от паузата. Тя мълниеносно схвана смисъла на моето нагло държание и веднага прецени, че това е печелившата карта.
- Аз отивам с Фил! Много важно, че ще ме лишите от наследство... Хайде де се махаме...
Панаирът стана пълен, защото на мама Джесика й прилоша. Започнаха да я плискат с вода и полагат да полегне.

продължава в следващия брой