Поезия - Антоанета Манова

Антоанета Манова

Антоанета Манова

Някога Ще минат дни, а може би години, ще се срещнем двама с тебе пак, в летен ден, след толкова зими, в кварталното кафе, в нашия град. Ще срещнем погледи през облаци дим, време и страх дали ще преборим с прегръдка да се утешим, че минахме през толкова неволи. Дали ще се зарадваш, че ме виждаш и ще поговорим за миналото с теб, или студено ще въздишаш, да покажеш, че продължил си напред. Може би ще те погледна аз виновно, губейки се в твоите очи, капка надежда за нас да потърся, но тя умряла е, уви. Дали пък просто ще погледнеш през мен и кафето си ти ще допиеш, дали ще ме помниш някой ден, когато този отмине.	Аз и Ти Като две сълзи се гоним аз и ти, вирнали от очи на невинно дете и носим със себе си нашите мечти, вярвайки, ще се сбъднат някога те. Като две вълни се гоним аз и ти, в мътни води на бурно море, през години и болка преминаващи, с надежда на някой бряг да се слеят те. Като две слънчеви лъчи носим с нас топлината, но загиват нашите искри, щом докоснат се до тъмнината. Заплаква тихичко невинното дете, безброй сълзи пророни, животът не е песен, казват те, но все някога ще се догоним...

България Ех, Българийо, Българийо, в сънищата си ми само ти. Как обичам да се завръщам, в моята България, моя дом, приятели и близки да прегръщам, да имам сигурен подслон. Само тези звезди тъй силно греят, тъй красиво над града и полята ширни зеленеят, и сякаш по-весел е деня. В моите очи по-добра не ще намеря, от теб, Българийо, мой дом и със сълзи на очи винаги ще копнея, да се завърна под твоя подслон. И като бездомник по света да скитам, името ти ще ражда в очите ми искри, ни пари, ни слава, ни нищо, би заменило моите мечти. Ех, Българийо, Българийо, в сънищата си ми само ти.	Детство Нямаше кой да ни каже, че да пораснеш толкова тежи, искам обратно да се върна в годините детски, безобидни игри. Нямаше кой да ни каже, не може с всеки да играеш сега, обиди жестоки, остри думи ще те мачкат, докога? Нямаше кой да ни каже, ще нараняват твоето сърце, но веднъж сгрешиш лиу знаеш, ставаш, продължаваш напред все. Нямаше кой да ни каже, ще мечтаем за детските дни, усмивка на лицето ще грейне, но и в очите сълза ще заблести.