Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

В дланта ти... Събирам се - сълзица по цвета, изплакана в мълчание от утро. Отронена въздишка на сърна, препуснала по вятърните стъпки. Събирам се - от яркия трептеж, пронизал мрачината на усое. От шепота на самодивска нощ, разпуснала косите си във зноя. Събирам се - кристалче по снега. Перце от птиче, в пазвата на лято. Събирам се във капчица за Теб и стихвам доверчиво във дланта ти...	Ако почука Жадуваме я. Искаме да спре. На нашата врата да спре, се молим. Да бъде шемет. Да ни понесе. Във нечии очи да се повторим. Живително да слеем дъх със дъх. Да бъде чудно-приказно до края. Да бъде най-красивата любов - такава точно никъде да няма. Едва ли нейде броди с този лик - докрай да бъде. И да е безгрешна. Човешкият характер е ронлив. Царица - днес, а утре е бездрешна... Но пак си струва, даже и така - за малко, точно тебе да потърси. Ако се спре на твоята врата, не чакай, отвори на Любовта си.

Мъжът с колелото Даже няма и каска, със шапка е. А студеният вятър пронизва. Мокър сняг заваля неочаквано. И колите в шпалир се нанизват. Да, съчувстват, напълно и даже на платното оставят му място. С колело в този студ невъзможен щом е тръгнал, на всеки е ясно... Отминават го без да го пръскат. Боже мой, с колело в тази киша! Неочаквано става задръстване. Побелял от снега, той се движи. На кръстовката - три светофара. Равновесно се спира и чака. А снегът се усилва и... пари... С колело той пресича Земята...	Нежността на рибарите Рибарите, останали на сушата, са твърде непохватни да обичат. Морето знае как да пали жаждата, единствено сред него са различни. Тогава пеят химните сърцата им, когато са побратими на бурите. И изгревите слизат във водата - тогава са и истински, и влюбени. На сушата изкърпват вяло мрежите. След възлите - сърцата са нечути... А толкова събрана мъжка нежност морето само може да отключи.
Слънчице на коленца Асфалтът е изпълнен със слънца, със къщички, човеци и оградки. Опитвам да не стъпвам върху тях. Две кладенчета ме поглеждат плахо. Една ръчица ръси светлинка. Денят е притъмнял и леко сприхав. Чертичка за носле и за уста. Дете на коленца света усмихва.