Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

За автора:
Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 г. в Русе. Завършва медицина в София (1962). Работи в санаториумите в Трявна и Искрец (1962-1969) и специализира пулмология, хирургия и онкология. От 1969 г. е назначен в Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор става доцент и водещ хирург, известен в цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над 80 научни статии у нас и в чужбина, има множество признати хирургични рационализации и изобретения.
Човек с широки познания и интереси, Андрей Симеонов е автор на публицистични текстове във в. “Демокрация”, на пътеписа “Непознатият остров Доминика” (2004), на неиздадени разкази, новели и стихотворения. Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предаде на издателство “Факел експрес” ръкописа на романа си “Животът свършване няма”, журнален вариант от който беше публикуван в кн. 2 на сп. “Факел” за 2008.
Андрей Симеонов почина на 20 юни 2008 г. в София.

Редакцията на вестник “България” благодари на съпругата на Андрей Симеонов - г-жа Петя Арнаудова за нейното съгласие част от неговото творчество да бъде публикувано на страниците на вестника.

ОТКЪС 17

Ред въведе равният глас на братчето. Вероятно уискито го беше хванало, та като заваляше леко думите си, даде второ умно предложение.
- Стига с тези дивотии! Хайде да отидем в трапезарията и да закусим. Аз, като съм шокиран, веднага огладнявам и не мога да мисля. А сега съм много шокиран - и ми намигна съучастнически.
- Съгласен съм! - промълви през зъби таткото, защото в този момент си палеше пурата.
Пурата беше от големите и много скъпи късове, но той я смачка без колебание и тържествено ни поведе в съседното помещение. Настанихме се около дългата, отрупана с вкуснотии маса и заприличахме на сговорно патриархално семейство. От опит знам, че пълният корем предразполага към философия и спокойствие. Затова не се учудих, когато старият човек започна да говори съвсем спокойно. Направи и опит да извади нещо като усмивка.
- Ние знаем всичко за вас, дори повече, отколкото предполагате. Лично аз съм възхитен от вашата смелост и способности. Разбирам ви напълно... Но против вашия брак стои едно важно обстоятелство. Вие сте от друга вяра и, което е още по-лошо, сте ортодоксален християнин. Консултирахме се и с нашия Върховен равин и той категорично забрани такова светотатство. Ако пристъпите нашата воля, двамата ви очакват много големи неприятности. Правете си добре сметката, защото това, че Ева веднага трябва да освободи апартамента в Ню Джърси, е най-малката беда.
Бях сигурен, че Ева ще застане зад мене, и затова реших да пратя по дяволите всичко. Лизенберг сякаш прочете мислите ми и ме възпря с ръка:
- Не бързай, млади човече! Не прибързвай с решението си, защото ти нямаш понятие какво значи да си отречен и изхвърлен от нашето общество. Ева знае много добре за какво става дума. Предлагам ви да се поразходите из градината и да обсъдите всичко спокойно. Аз съм готов да приема и подкрепя всяко ваше решение, стига то да не стига до брак.
Исках най-после да остана сам с Ева, затова бързо излязохме в градината. Каква ти градина! Паркът ми се видя колкото Борисовата градина в София. По една алея стигнахме до океана и приседнахме на едно водно колело, изтеглено на пясъка. Исках Ева да започне първа, затова мълчах и въртях педалите. Гледах как перките загребват ситния пясък, а вятърът го отвява.
Когато по-късно се върнахме в къщата, бях силно изненадан, защото там цареше необикновено ведра атмосфера. Всички ми се усмихваха доброжелателно, а Джесика направо ме гледаше с умиление. Старият човек ми се видя дори симпатичен, когато се обърна към мен без “мистър“.
- Фил, все пак се намери някакво решение на вашия въпрос! Сега всичко зависи от твоето съгласие. Хари ще те информира за какво става дума. Аз и Джесика се оттегляме, защото нямаме повече сили...
Когато останахме сами, Хари ухилен започна да ме “информира“:
- Какви глупаци сме! Как не се сетихме! По принцип Деди не е против вашия брак. Даже е доволен, че ще има някой, който да се грижи за Ева, та да не я мисли. Фил, извинявай, ти не си някой. Впрочем смятам, че ти е ясно къде е спирачката. Ами тогава остава единствената алтернатива - ти да станеш евреин, и готово!
Това не го очаквах и вероятно съм придобил доста глуповата физиономия, защото дори Сара се разсмя.
- Ах, каква хубава сватба ще направим, и аз ще си купя най-скъпи тоалети. Ах, мила Ева, колко съм щастлива. Фил, ти си чудесен! Искам да се ожениш и за мене - говореше и се кискаше, защото междувременно изпитото уиски я беше хванало сериозно.
- Сара, остави това! - сряза я Хари. - Докато се мотаехте из градината, татко се свърза с равина и той каза, че при това положение няма проблеми. Ще трябва само да посещаваш нашето училище в Ню Йорк и след шест месеца да се явиш на изпит. Той ще бъде почти формалност, но без него не може. Тогава ще видиш, че всички врати ще ти се отворят - тупна ме приятелски по гърба братчето.
Продължавах да стоя като препариран, но мозъкът ми работеше на пълни обороти. Да си сменям вярата! Сетих се в миг дори за Балканджи Йово, онзи, дето са го кълцали турците!
Хари усети колебанието ми и продължи:
- Разбирам те напълно, но хайде да разсъждаваме като модерни млади хора и да разграничим нещата. Вярата е едно, религията - съвсем друго. Всеки много или малко вярва в Господ като символ на космическата сила и дух. Това, че едни са католици, а други протестанти, мохамедани или евреи, е измислена работа. Ти, Фил, щом си преживял ужасите, за които ни разправи Ева, значи си човек със силна вяра. Никой не ти иска да я загубиш. Така че според мене нямаш никакви основания да откажеш да станеш евреин.
В общи линии мислех същото, но Хари беше умник и го определи точно... Поопънах се още малко от “кумова срама“ и накрая се съгласих.
- Ах, колко се радвам, ах, колко съм щастлива - заподскача Сара. - Сега трябва да ти измислим име. Освен сватба, ще има и кръщене...
- Така е, ще трябва да си измислиш някое име от нашите. Иначе не може - рече Хари.
Вече ми беше все едно, та отсякох:
- Е, щом трябва... Ще видите, че съм човек с добро и златно сърце, затова ще се казвам Фил Голдхард Васев! Или направо - Фил Голдхард...
- Става! Даже звучи добре! Но всичко това ще уточняваме в самолета, защото съм ангажирал билети за пет часа. Хайде, мистър Голдхард, приготвяйте се, да не закъсняваме.
През цялото това време бях забравил за Ева, независимо че беше увиснала на рамото ми. Обърнах се и срещнах щастливата й физиономия. Целунахме се продължително под бурното ръкопляскане на Сара.

Фитьо приключи с разказите си в късния следобед на последния ми ден в Ню Йорк. Направо бях изтощен, защото освен че слушах и записвах, всичко това ме и вълнуваше. Той обаче не ме остави на мира.
- Това е, батко! Изпрати ме от София християнче, а сега срещаш еврейче! Всичко е чудесно! Не можеш да си представиш какъв живот живея. Ще държа това жилище до пролетта и се махам от братята. Те бяха уведомени за какво става дума и си траят.
Докато се преобличах, го запитах как върви еврейското му образование.
- Върви като по вода. Даже понаучих малко иврит. Е, наистина, само три молитви и дето мога да сричам по Свещената им книга. След три месеца ще ме покръстват и тогава ще имам право да се женя. Разбрахме се да не ме обрязват, защото отдолу няма да ми остане вече нищо. Сега и да искам, не можеш да ми кумуваш, защото ритуалът е друг. Но тази вечер искам благословията ти. Нали си ми вторият баща...
Сутринта се приготвих за дългия обратен път към България. Фитьо дойде да ме вземе към 10 часа. По пътя за летището мълчахме. Като си предадох багажа и оформих билета, застанахме един срещу друг и се стиснахме в здрава мъжка прегръдка. Тогава Фитьо каза:
- Много здраве на нашите. Кажи им, че съм жив и здрав. Заклевам те да не им разправяш, че ще ставам евреин. И тати, и бащата на Ева са хора от старото поколение, а те си робуват на своето...
Обърна се рязко и скоро го загубих сред навалицата.

Неусетно изтече почти цяла година. Една нощ телефонът звъни и кой, мислите - Фитьо.
- Батко, няма да има сватба! - отсече в прав текст той. - Това е положението и, ако искаш, мога да ти кажа защо...
- Ами да, представи си, вълнува ме... Какво не се разбрахте?
- Как да ти кажа, по нищо не се разбрахме, а даже не се стигна да се разбираме, и аз реших, че тази работа не е за мен. Аз, а не тя! По-точно, работата е за мен, но тя не е за мен, Ева, де. Не че не съм й навит, след толкова обработки горе-долу заприлича на жена в леглото, ама иначе си остана мъж в акъла, и то акъл на мъж от нейната еврейска раса, нали разбираш. А аз се почувствах като гей, обратен, само че откъм пасивната част!
- Абе, Филипе, какви ги бръщолевиш посред нощ, какви са тези педерастки истории - кипнах не на шега. - Я вземи, че ми напиши едно подробно писмо за какво става дума.
- Батко, знаеш ли, трудно ми е да ти опиша всичкото, но ще ти го изкажа. Значи, нали знаеш, че съм спец, ще взема да издиктувам всичкото на касетофона и ще ти пратя касетката по едно приятелче, което скоро ще си идва. Просто си я слагаш в твоето касетофонче и все едно че ти шепна на ухото, да разбереш всичко и, което е по-важно за мен, да ме разбереш мене самия, защото....
- Добре, ясно и чао! Чакам!
Касетката пристигна неочаквано бързо, донесе я едно младо момче, което било в Ню Йорк, но работите му не потръгнали и затова се върнал от “тази скапана страна с тези шибани хора“ и т.н. - да не влизам в подробности. Още същата вечер, след като изгледахме новините по първи и втори канал на телевизията, пуснах записа. Историята предавам буквално:


продължава в следващия брой

Андрей Симеонов